— Що не си е бегало? — попита ме пак.
— Кое?
Той посочи напред, към яребицата.
— Къде искаш да бяга?
— У Африка.
— О… Те са си тук. Въобще. Не са прелетни, искам да кажа.
— А зимата?
Спрях. Извадих цигари, предложих и на него. Той отказа с нервно и много началническо движение на ръката.
Чуха се изстрели, един женски фазан прелетя далеч от нас, кацна до тръните и бързо се мушна вътре. Две кучета тутакси го последваха, но не след дълго се върнаха. Тръните бяха невероятно гъсти — в тях никое куче не би могло да последва фазана.
— Тия цета са нефелни — рече този до мен. — Да ида аз, да го намера?
— Иди — рекох.
Гледах го как бърза към тръните. И си спомних за един от моите учители в лова — лека му пръст, — той носеше като висулка на ключовете си една стара, пробита монета, с образа на Мадарския конник. И имаше прочутия навик — когато слушахме приказки или просто гледахме какво става наоколо — да вади ключовете с висулката и да ми сочи надписа по ръбчето на монетата. На всичкото отгоре ме караше редовно да чета този надпис на глас.
И аз никога не отказвах на моя учител. И ясно, и чинно, и всеки път произнасях, въртейки монетата в ръка:
— Боже, пази България.
ПРИ КОКОШКИТЕ
Бях чувал да казват, че като навърши петдесет години, човек си прави първата голяма равносметка. И така излезе. Вече цяла година се улавям как непрекъснато, отново искам да отговоря на онези въпроси от времето на юношеското съзряване, които са толкова прости, колкото отговорите им — трудни.
Кой съм? Защо съм? Какви са другите, наоколо?
Един прекрасен ден открих съвсем случайно, че най-малко съм сигурен дали зная кой съм, когато вървя по улицата. Това зависи от дрехите, с които съм облечен. От настроението ми. Дори от тези, които ще срещна, та и от времето в момента, като метеорологична обстановка.
И в собствения си дом, на любимия си стол, не винаги мога да кажа кой съм. Понякога се виждам като една несигурна проекция на нещо, което съм искал да бъда, но с течение на времето съм позабравил, и поизменил…
Имам стопанска сграда с дворче — там гледам десетина кокошки. Когато ги храня, чистя им, разхвърлям им суха слама по пода. оправям полозите и кацалките (ах, и как се радвам на яйцата!), толкова ми е точно и добре, че вместо да си задавам въпроси, обикновено си тананикам.
Аз съм техният стопанин — това е всичко. И те отлично знаят това — тичат по мен, из краката ми, чакат от ръцете ми, подхвръкват дори.
И тук, при моите кокошки, така щастливо не се занимавам със себе си…
ИНСТРУКЦИЯ НОМЕР 16
Трябваше да пътуваме за една седмица. Подреждането на багажа по куфарите отне много по-малко време, отколкото попълването на петнайсетте листа с инструкции за децата. Майка им написа четливо и окачи из цялата къща строги забрани, полезни съвети и добри пожелания — за времето, докато ни няма.
Колата за аерогарата още не беше дошла и реших да изчета всичко.
След което реших да се проявя и аз, като написах лист номер шестнайсет.
Ето по-важните от неговите точки:
1. Когато лягате вечер, събличайте си горните дрехи.
2. Преди да заспите, гасете лампите.
3. През цялото време, докато спите, дишайте! Това правете и когато сте будни.
4. Ако почувствате жажда, пийте вода или сокове, или компот — въобще нещо течно.
5. Когато огладнеете много, потърсете начин да хапнете нещо.
6. Ако се наложи да изминете някакво разстояние, местете си краката. (Няма фатално значение дали тръгвате първо с левия или пък с десния крак, тук може да проявите свобода на личния порив.)
7. Ако искате да кажете някому нещо, служете си с думите, които знаете.
8. За по-дълги разстояния можете да вземете автобуси — те се движат по шосетата и по улиците — големи, обикновено червени, на колелета.
9. За още по-дълги разстояния ползувайте влак — той се нахожда на жп гарите. По-подробно обяснение за него има в „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон. Вижте.
10. Ако случайно ви напуши смях, кискайте се. но умерено.
11. При случай на дъжд (водни капки от небето), гледайте да сте на сухо.
12. В първите свободни часове прочетете още веднъж целия „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон.
13. Когато излизате от къщи, обувайте си обувки според сезона.
14. Затваряйте вратата!
15. Не газете тревата!
16. Не плюйте по пода!
17. Нито по тавана!
18. Нито пък по стените!
19. И по кьошетата не плюйте.
20. Когато се наложи да се храните, първо дъвчете, а после гълтайте.
21. Четете вестниците от горе до долу и отляво надясно!