Къде си?
ЧОВЕК
Разбира се, че живея плътно с това, което е самият миг вътре в мен и наоколо. То е всичко. В него са бившите ми страхове, намерения и надежди. В него са и бъдещите ми спомени.
Но защо очакваното от мен става все по-важно, желано, напрегнато — всичко?
Защо и спомените ми стават все по-скъпи, красиви, значителни — всичко?
Къде съм?
ЗАЩО ПИША ЛИ?
Често се срещам или се разделям с хора, на които не мога да открия чувствата си. И как да ги открия, когато тези чувства няма да свършат нищо — те са само истински.
Отдавна се каня да направя някои неща, каквито все още не съм направил. Но как да ги правя, когато тези неща не носят никаква печалба — те са само добродетелни.
Ще умра, разбира се. И за раждането никой не ме пита. Не ме е страх повече, отколкото е възприето. Вече живях, зная какво ще загубя.
Но премълчаното и неосъщественото на всяка цена трябва да останат — те са посоката на децата ни.
Септември, 1956 — септември, 1986