Когато не познаваме личния си демон, тогава той обикновено се проявява в най-близкия до нас човек. Огледах се и видях играещите деца. Реших, че сигурно там той ще даде знак за себе си. Но залагах само на предположение. Убедих се, че това е личният ти демон, едва когато ти отказа да върнеш топката.
Аз обясних, че съм постъпил така, понеже съм си мислел, че той я иска.
— Защо пък аз? Нищо подобно не съм изричал.
Почувствах леко замайване. Може би от храната, която поглъщах лакомо, след като почти час бях ходил гладен. Същевременно продължавах да изпитвам усещането за някаква близост с детето.
— Твоят личен демон те пробва по трите класически начина — със заплаха, с обещание и със слабостта ти. Поздравявам те, ти устоя храбро.
Сега си спомних, че Петрус беше попитал момчето за ковчежето за мощи. Тогава си помислих, че то се е опитало да ме измами. Но навярно имаше някакво скрито там ковчеже — дяволът никога не дава лъжливи обещания.
— Когато момчето вече не можеше да се сети за ковчежето, то бе, защото твоят личен демон си бе отишъл.
Накрая той заяви най-невъзмутимо:
— Време е да го повикаме обратно. Ще ти е нужен.
Бяхме седнали на стария разрушен мост. Петрус внимателно събра остатъците от храната и ги прибра в хартиената кесия, дадена ни от монасите. На полето пред нас започнаха да пристигат работници, но бяха толкова далеч, че не успявах да чуя какво си казват. Теренът беше вълнообразен. Обработените участъци образуваха загадъчни картини в пейзажа. Рекичката под краката ни бе почти пресъхнала. Ромонът на водата едва се чуваше.
— Преди да тръгне по света, Христос отишъл в пустинята, за да поговори с личния си демон — подхвана Петрус. — Научил каквото му било необходимо за човека, но не допуснал дяволът да диктува правилата на играта. По този начин го победил.
Един поет бе казал, че никой човек не е остров. За да поведем Справедливата битка, се нуждаем от помощ. Имаме нужда от приятели, но когато приятелите ни не са наблизо, трябва да превърнем самотата в наше основно оръжие. Всичко, което ни заобикаля, трябва да ни помага да извървим стъпките към нашата цел. Всичко трябва да бъде проява на нашата волеизява да победим в Справедливата битка. Ако не осъзнаем, че всичко и всички са ни необходими, ше бъдем арогантни воини. А накрая тази арогантност ще ни погуби, защото ще сме толкова самоуверени, че няма да разберем клопките на битката.
Историята за воини и битки отново ми напомни за Дон Хуан на Карлос Кастанеда. Зададох си въпроса дали старият индиански магьосник е имал навика да преподава сутрин, преди ученикът му да е успял да смели закуската си. Но Петрус продължи.
— Освен физическите сили, които ни заобикалят и ни помагат, в живота ни има и две основни духовни сили — един ангел и един демон. Ангелът винаги бди над нас, той е дар от Бога и не е задължително да бъде призоваван. Щом погледнеш на света с добри очи, виждаш лика на своя ангел. Той е тази рекичка, работниците в полето, синьото небе. Онзи стар мост, който ни помага да преминем водата и който е бил изграден тук от ръцете на безименни римски легионери, също е лицето на твоя ангел. Нашите деди са го познавали като ангел-пазител или ангел-хранител.
Демонът също е ангел, но е свободна, непокорна сила. Предпочитам да го наричам Пратеник, понеже той е основната връзка между теб и света. В древността е бил представян чрез Меркурий, Хермес Трисмегист, Божият пратеник. Той действа само в материалното. Присъства в златото на Църквата, понеже златото идва от земята, а земята е в негово владение. Присъства в работата ни и във връзката ни с парите. Когато го оставим на свобода, той обикновено се разпилява. Когато го изгоним от себе си, губим всичко хубаво, на което той може да ни научи, тъй като добре познава света и хората. Когато сме запленени от силата му, той ни притежава и ни отдалечава от Справедливата битка.
Следователно, единственият начин да се преборим с нашия Пратеник е да го приемем като приятел. Да се вслушваме в съветите му, да търсим помощта му, когато е необходимо, но да не позволяваме той да диктува правилата. Както ти постъпи с хлапето. За тази цел е важно, първо, да знаеш какво искаш и, второ, да познаваш лицето и името му.
— Как да ги науча? — попитах.
И Петрус ми преподаде РИТУАЛА НА ПРАТЕНИКА.
— Остави ритуала за през нощта, защото тогава е по-лесно. Днес, в първата ви среща, той ще разкрие името си. Това име е тайна. Никой никога не бива да го узнае, дори и аз. Който знае името на твоя Пратеник, може да го унищожи.