Издигна се фойерверк и от светлината му небето притъмня за момент. В небето изригна водопад от зелени искри.
— Преди чувахме единствено звука, защото беше светло. Сега можем да видим и светлините — каза Петрус. — Едничката промяна, към която човекът може да се стреми.
Булката излезе от църквата. Хората захвърляха ориз и нададоха радостни възгласи. Беше слабичко момиче на около седемнайсет години. Държеше за ръка момче в парадна униформа. Всички заизлизаха. Отправиха се към площада.
— Ето го полковник М.! Вижте роклята на булката! Колко е красива! — викаха някакви момичета край нас.
Гостите насядаха около масите, сервитьорите наляха вино и оркестърът засвири. Старецът с пуканките веднага бе наобиколен от тълпа крещящи хлапета, които подаваха пари и ръсеха пуканките по земята. Помислих си как тази нощ за жителите на Логроно останалият свят не съществува. Нямаше заплаха от ядрена война, нямаше безработица, убийства. Вечерта беше празнична, масите бяха на площада за хората и всички се чувстваха важни.
Някакъв телевизионен екип се приближи до нас и Петрус скри лицето си. Но екипът ни подмина и камерата се насочи към един от гостите до нас. Веднага го разпознах — беше Маноло, оглавяваше испанската агитка на Световното първенство по футбол в Мексико. Когато интервюто свърши, отидох при него. Казах му, че съм бразилец, а той се престори на възмутен и заяви, че сме им откраднали един гол на първата ни среща на Световното. Но веднага след това ме прегърна и ме успокои, че Бразилия отново ще има най-добрите играчи в света.
— Как успяваш да следиш мачовете, като си все с гръб към игрището, за да надъхваш агитката? — попитах аз. Неведнъж го бях забелязвал на екрана по време на предаванията от Световното.
— Това ми доставя радост. Да помогна на агитката да повярва в победата.
И заключи мъдро, сякаш и той бе водач на поклонници:
— Агитка без вяра може да доведе отбора до загуба на сигурен мач.
Приятелите на Маноло го повикаха да иде при тях, но аз продължих да разсъждавам върху думите му. Въпреки че никога не бе изминавал Пътя на Сантяго] той също знаеше какво означава да водиш Справедливата битка.
Петрус бе избягал в края на площада, искрено обезпокоен от присъствието на телевизионните екипи. Едва когато прожекторите угаснаха, той се измъкна иззад дърветата и се поотпусна. Поискахме си още две чаши вино. Аз си напълних една чиния с хапки, а Петрус намери маса, където се сместихме до други гости.
Младоженците разрязаха огромна торта и се чуха още по-силни възгласи.
— Те май се обичат — предположих на висок глас.
— То е ясно, че се обичат — каза някакъв господин в тьмен-костюм, седнал на нашата маса. — Виждали ли сте някой да се жени заради друго?
Запазих отговора за себе си, спомняйки си думите на Петрус относно продавача на пуканки. Водачът ми обаче не остави репликата без коментар.
— За какъв вид любов говорите, господине, за Ерос, Филос или Агапе?
Мъжът го погледна неразбиращо. Петрус стана, напълни отново чашата си и пожела да се поразходим.
— На гръцки има три думи за назоваване на любовта — подхвана той. — Днес ти видя проявлението на Ерос, любовта между двама души.
Младоженците се усмихваха пред светкавиците и приемаха поздравления.
— Те май се обичат — каза той за двойката. — И смятат, че любовта е нещо, което расте. Скоро ще започнат сами да се борят с живота, ще изградят дом и ще станат съучастници в едно приключение. От това любовта нараства и се облагородява. Той ще продължи кариерата си в армията, тя ще трябва да може да готви и да бъде добра домакиня, понеже от дете е възпитавана така. Ще го последва, ще имат деца и ако чувстват, че градят заедно нещо, то е, защото водят Справедливата битка. Така, въпреки всички спънки, щастието им никога няма да секне.
Ала в историята, която ти разказвам, може внезапно да настъпи обрат. У него може да се зароди усещането, че не е достатъчно свободен да проявява целия Ерос, цялата любов, която има, и към други жени. В нея може да се роди усещането, че е пожертвала кариера и бляскав живот, за да следва мъжа си. Тогава на мястото на съвместния градеж всеки посвоему ще се чувства ограбен. Ерос, обединяващият ги дух, ще започне да показва единствено лошата си страна. И онова, което Господ е отредил на човека като най-висше чувство, ще се превърне в извор на омраза и разруха.
Огледах се — Ерос присъстваше у много двойки. Упражнението с водата бе пробудило у мен езика на сърцето и аз виждах хората по различен начин. Може да беше поради самотните ми дни в гората, може да се дължеше на самите практики на РАМ. Но аз чувствах присъствието на добрия и на лошия Ерос, точно както ми го бе описал Петрус.