Същия този ден той ми разказа за полудели в процеса на посвещаването магове, които стигнали дотам да не могат да различават собствените си умения от тези на учениците си. Животът ме срещна с велики мъже, отдадени на Традицията. Запознах се с трима Велики учители — включително с моя собствен, — които бяха в състояние да упражнят властта си над физическия свят върху ситуации отвъд човешките представи. Видях чудеса, съвсем точни пророчества за бъдещето, познания върху минали прераждания. Учителят ми говори за войната на Малвинските острови два месеца преди аржентинците да ги нападнат. Описа ми всичко с подробности и ми обясни причините за конфликта от гледна точка на астрологията.
Но от онзи ден нататък започнах да забелязвам, че освен всичко останало има и магове, както каза Учителят, „полудели в процеса на посвещаването“. Те напълно приличаха на учителите, дори и във властта, която имаха. Виждал съм как един от тях при пълна концентрация кара семенце да покълне за петнайсет минути. Но същият този мъж — плюс още някои — вече са докарали много свои ученици до лудостта и отчаянието. Имаше случаи с хора, свършили в психиатрична клиника, както и поне един потвърден случай на самоубийство. Тези хора бяха в така наречения „черен списък“ на Традицията. Ала бе невъзможно да се контролират и знам за доста, които и до днес продължават да действат.
Цялата тази история мина през главата ми за част от секундата при вида на невъзможния за изкачване водопад. Помислих си за дългото време, откакто с Петрус се движехме заедно, сетих се за кучето, което ме нападна, но на него не се нахвърли, за проявената невъздържаност спрямо обслужващото ни момче, за пиянството му на сватбеното тържество. Само такива неща успявах да си спомня.
— Петрус, не искам да се катеря по водопада, защото ще падна. Знам, че няма да умра, тъй като когато видях лицето на моята смърт, видях също и деня, когато тя ще ме застигне. Но може да падна и да остана сакат за цял живот.
— Паулу, Паулу… — погледна ме той и се усмихна. Изцяло се бе променил. В гласа му се долавяше нещо от Всепоглъщащата любов. Очите му блестяха.
— Ще кажеш ли, че нарушавам клетвата за подчинение, дадена, преди да поема по Пътя?
— Не нарушаваш никаква клетва. Теб не те е страх и не те мързи. И едва ли смяташ, че ти давам безсмислена заповед. Ти не искаш да се качиш, понеже по всяка вероятност си спомняш за Черните магове. Да се възползваш от правото си на решение не означава да нарушиш клетвата. Това право никога не е било отнемано на поклонниците.
Погледнах към водопада и отново към Петрус. Преценявах възможностите за изкачване, но не виждах реални.
— Обърни внимание — продължи той. — Аз ще се покатеря пръв, без да ползвам никоя дарба. И ще успея. Ако аз успея само защото съм знаел къде да поставя краката си, и ти ще трябва да сториш същото. По този начин ще отменя правото ти на решение. Ако ти откажеш, след като си ме видял да се качвам, вече ще означава, че си нарушил клетвата.
Петрус започна да събува маратонките си. Беше поне с десет години по-възрастен от мен и ако успееше да се изкачи, аз нямаше да имам повод да откажа. Погледнах водопада и усетих студ в корема си.
Той обаче не помръдна. Въпреки че беше бос, продължи да седи. Загледа се в небето и каза:
— На няколко километра оттук през 1502 година на един овчар му се явила Девата. Днес е нейният празник — Денят, на Девата на Пътя. Аз ще посветя успеха си на нея. Съветвам те да направиш същото. Да й посветиш успеха си. Но не й посвещавай болката в краката си, нито раните по ръцете си. Всички даряват само болката от изстраданото. Това не е осъдително, но вярвам, че тя би била щастлива, ако освен с болката хората я даряват и с радостта си.
Не ми се говореше. Продължавах да се съмнявам в способността на Петрус да се изкатери по стената. Реших, че всичко е просто фарс и че той ме оплита в приказките си, за да ме накара после да направя каквото не искам. Затворих очи и за миг се помолих на Девата на Пътя. Обещах, че ако с Петрус успеем да се изкачим по стената, някой ден ще се върна на това място. — Всичко, което си научил до момента, има смисъл единствено ако може да бъде приложено някъде. Спомни си как ти казах, че Пътят на Сантяго е Пътят на обикновените хора. Казвал съм го хиляди пъти. По Пътя на Сантяго, както и в живота, познанието има смисъл само ако послужи на човек да преодолее някое препятствие.
Чукът не би имал смисъл в живота, ако не съществуваха пироните, които да закове. Но дори н тогава чукът би бил безполезен, ако само си мислеше: „Аз мога да забия онези пирони с два удара.“ Чукът трябва да влезе в действие. Да се отдаде на ръката на своя притежател и да бъде използван по предназначение.