— Не обичам да се сбогувам — продължи Петрус. — Аз съм италианец и съм емоционален. По силата на Закона ти ще трябва да откриеш меча си сам. Това е единственият начин да повярваш в собствената си сила. Всичко, на което трябваше да те науча, вече съм ти го дал. Остава само упражнението по танци, което ще ти преподам още сега, а ти ще трябва да го направиш утре по време на ритуала.
Известно време мълча и накрая каза:
— Оня, който се прославя, да прослави Господ. Можеш да отвориш очи.
Петрус седеше кротко на буфера на локомотива. Не ми се говореше, тъй като аз пък съм бразилец и също съм емоционален. Живачната лампа, която ни осветяваше, започна да примигва, а някакъв влак изсвири в далечината, известявайки за пристигането си.
Тогава Петрус ми преподаде УПРАЖНЕНИЕТО ПО ТАНЦИ.
— Още нещо — каза той, като се взираше дълбоко в очите ми. — Когато дойде краят на моето поклонение, аз нарисувах една огромна красива картина, в която изразих всичките си преживявания. Това е Пътят на обикновените хора и ти можеш да направиш същото, ако искаш. Ако не умееш да рисуваш, напиши нещо или постави балет. Така, независимо къде се намират, хората ще могат да извървят Млечния път, Необикновения път на Сантяго.
Отпусни се. Затвори очи.
Спомни си първите песнички, които си чул като малък. Започни да си ги тананикаш наум. Лека полека остави някоя част от тялото ти — крака, корем, ръце, глава и т.н., — но само една част, да започне да танцува по мелодията, която пееш.
След пет минути спри да пееш наум и послушай звуците край теб. По тях композирай музика и започни да танцуваш с цялото си тяло. Не мисли за нищо, само се опитай да запомниш образите, които спонтанно ще ти се явяват.
Танцът е една от най-съвършените форми за общуване с Безкрайния разум.
Продължителност петнайсет минути.
Влакът, който беше изсвирил, започна да навлиза в гарата. Петрус кимна и изчезна между композициите. А аз останах там, насред звука от спирачки върху стомана, и се опитвах да разгадая мистериозния Млечен път над главата си — неговите звезди, които ме бяха довели дотук и които мълчаливо управляваха тишината, самотата и съдбата на всички хора.
На другия ден в чекмеджето в стаята ми имаше само една бележка: 7 Ч. ЗАМЪКЪТ НА ТАМПЛИЕРИТЕ.
Прекарах остатъка от следобеда, крачейки напред-на-зад. Поне три пъти прекосих от край до край градчето Понферада, докато отдалеч наблюдавах замъка, където трябваше да отида привечер. Намираше се на един хълм. Тамплиерите винаги силно са възбуждали въображението ми, а замъкът в Понферада не беше единственият техен знак по Пътя на Сантяго. Създаден бил по идея на деветима рицари, които решили да не се връщат от кръстоносния поход. Много бързо разпрострели влиянието си из цяла Испания и предизвикали истинска революция в нравите от началото на второто хилядолетие. Докато по-голямата част от благородниците навремето се вълнували само как да забогатеят благодарение на ангарията на феодалната система, тамплиерите посветили живота си, богатствата си и мечовете си на една-единствена кауза — да закрилят поклонниците по пътя към Йерусалим, следвайки модел на духовен живот, който им помагал в откриването на познанието.
През 1118 г. Юг дьо Пайен и още осем рицари се събрали в двора на стар запустял замък и дали обет за любов към човечеството. Два века по-късно вече имало повече от пет хиляди братства, пръснати из целия познат свят, които съчетавали две несъвместими дотогава дейности — военен и религиозен живот. От даренията на членовете и на хилядите признателни поклонници Орденът на тамплиерите за кратко натрупал несметни богатства, които не един път помогнали да се откупят християни, отвлечени от мюсюлмани. Почтеността на тамплиерите била такава, че крале и благородници поверявали скъпоценностите и парите си на рицарите и пътували само с документ, който доказвал, че ги притежават. Въпросният документ можел да бъде заменен за неговата равностойност в който и да е замък на ордена. От него произхождат акредитивите такива, каквито ги познаваме днес.
От своя страна религиозният обет помогнал на рицарите тамплиери да разберат голямата истина, спомената от Петрус предишната вечер „В дома на Отца Ми има много жилища“. Опитали се да прекратят верските вражди и да обединят основните монотеистки религии на времето — християнство, юдейство и ислям. Параклисите им били с кръглия купол от храмовете на Соломон, имали осмоъгълните стени на арабските джамии и характерните за християнските църкви кораби.