Тайната на меча ми принадлежи и аз никога няма да я разкрия. Тя бе написана и оставена под един камък, но мастилото сигурно вече се е размило от дъжда. Така е по-добре. Нямаше нужда Петрус да знае.
Попитах Учителя дали е знаел датата на моето пристигане, или просто е тук от доста време. Той се засмя и каза, че е дошъл предишната сутрин и че щял да си замине на другия ден, дори и още да ме няма.
На сбогуване, когато вече беше в колата, наета до Мадрид, той ми подаде малко пакетче от Ордена на Сантяго де ла Еспада и каза, че вече съм получил голямо прозрение — прочел съм го в очите на агнето.
Каза още, че ако продължавам да полагам усилия като досегашните, може би някой ден ще разбера, че хората винаги пристигат точно навреме на мястото, където ги очакват.