— Обещахте да ни кажете как да различим любовта от влюбеността — напомниха ми студентите.
— А-а-а, това ли… И аз не знам, — отговорих им честно. — Но науката смята, че е лесно. Ако сте влюбени, ви се иска да сте щастливи с този човек, а ако изпитвате любов, не знам защо ви е необходимо той да е щастлив…
— Примери, дайте примери!
Като помислих малко, дадох следния пример:
— Да кажем, вашият любим спи… Примерно е пътувал триста километра по работа… И значи той спи, а на вас много ви се иска да се събуди и да ви подари цветя. Но завивате любимия по-добре и се радвате, че ще може да се наспи. По дяволите цветята!…
Продължавах да отговарям на многобройните въпроси от аудиторията и да си мисля за нас с Андрей. Смятам, че готвенето на пълнени чушки с кайма от риба напълно може да се приеме за любов.
8 май, вторник
Вали. Толкова съм щастлива! Мога да се мотая вкъщи без угризения на съвестта, че изпускам различни културни възможности и трябва „да оползотворя“ почивните дни. Това ми се случва веднъж в годината.
— Хайде да се грижиш за мен така, сякаш си в харем и от това зависи животът ти! — предложи Андрей от дивана, разнежен от това, че първо му занесох кафе, а след това и бухти (гумени, както е прието у нас), после пак кафе и му разреших да пуши в стаята.
— Ха! В харем ли! — възкликнах. — Според последните научни изследвания мъжете през двайсет и първи век ще ги ползват само за възпроизводство, а ще живеят извън дома, на двора, да кажем в барака…
— И къде си чела за подобни научни изследвания? — заинтригувано попита Андрей.
— Ъ… ъ… ъ… в „Дневникът на Бриджит Джоунс“…
Смяхме се, бъбрихме си, гледахме филм и съм толкова щастлива!
При това най-сетне проумях каква е тайната на щастливия семеен живот.
Работата е в това, че през отминалите почивни дни Андрей ме изостави. Скромно свел очи, каза, че заминава за малко до понеделник, а в понеделник, без да се отбива при мен (не можеше ли да каже „у дома“?), ще замине пак. Не казах нищо, само го гледах и чаках от очите ми да се отрони някоя сълза.
Той замина, а аз останах съвсем сама с Мура, Лев, Сава (сега си имам и Хантенбайн, но има весели животинки, а той не е от тях), обажданията на Женка, Альона, Олга и др.
Смятам, че няма нищо по-ужасно от това първо да накараш човека да свикне с тебе, а после от четвъртък вечерта да го оставиш сам за дългите почивни дни.
В събота всичко си беше точно като преди — всички си живееха щастливия семеен живот по разни премиери и презентации и само аз бях сама — сама! Страшно се разстроих — не исках да говоря нито с Альона, нито с Олга. (Женка не се смята.)
…Чувствах, че не съм нужна на никого, никой няма да ми каже „искам зелен чай“… или „направи кафе“…
Затова пък докато си седях вкъщи, без да съм нужна никому на този свят, случайно се намери постоянно действащо добро дело за Плешивия.
Обади ми се една наша преподавателка по немски и с треперещ от вълнение глас напрегнато заговори с мен отначало на отвлечени теми, а после каза, че ще ми дойде на гости като при психолог.
Колежката по немски не дойде сама, а с десетгодишния си син и когато го пратихме при Мурка, тя се разплака и ми разказа някаква глупава училищна история: няколко момчета от класа на сина й или намерили, или продали един мобилен телефон, а с тях бил и синът й.
— Аз го гледам сама, без мъж, и толкова се страхувам момчето ми да не стане някой… — разплака се преподавателката по немски.
Ако Мурка беше откраднала, намерила или продала нещо, аз също щях да плача, да я плаша, да й крещя истерично… Но двете с преподавателката ще се справим с възпитанието на момчето й!
Разработихме много подробен увещателен план на разговора със сина й. Планът включваше примери от древната история и от германския епос, прибавих и няколко психологически теста. Уговорихме се, че аз ще му се карам, а тя ще го съжалява, а след това ще се разменим, точно като в мъжките филми за криминалния свят.
И точно тогава на вратата се позвъни и на прага цъфна Плешивия (придобива навика да се появява без предупреждение по повод своите добри дела, сега ще го поставя на мястото му!).
— Хубаво е, че идвате! — казах. — Тъкмо ще си кажете мнението за нашия план за възпитанието на едно малолетно момче. Още повече, че сте специалист…
Плешивия прочете плана ни до средата, намръщи се и попита строго:
— Къде е хлапето?
Докато говореше с момчето, ние, изгонени при Мура, треперехме като мишки и от притеснение дори изпихме половин бутилка мартини. Мурка се опита да подслушва за какво си приказват, но Плешивия говорел толкова тихо, че за съжаление не разбрала нищо.