Оказа се, че книгата се продава вече от два дни, защо още никой не я е купил? Самата аз си купих три книги — толкова имаше.
Като излязох от Дома на книгата, на „Невски“ заподскачах на един крак.
— Ха-ха-ха, хо-хо-хо, аз съм писател, хи-хи-хи!
Обиколих най-близките книжарници и успях да купя още единайсет книги. Навсякъде отивах при продавачките, сочех книгата и питах:
— Имате ли това прекрасно произведение? Защото много ми го похвалиха… аз съм го написала!
И тъй, в колата имам четиринайсет свои книги! Къде човек носи със сълзи на очи първата си книга? Естествено, при майка си!
Сега ще се обадя на Мура и момичетата, да дойдат при мама вечерта. Жалко, че Андрей е извън града заради електрическите си дела.
Занесох четири книги — за мама, за Альона, за Олга и за Ирка-хамстера, а мама приготви вечеря. Защо не мога да готвя толкова вкусно и красиво? Месо със сушени сини сливи, картофи, запечени със сирене, палачинки със сладко от боровинки. И торта със сметанов крем и вишни, една такава хубавка тортичка. Надявям се, че няма да я изядат цялата и ще мога да взема останалата част за вкъщи (разчитам на половината).
Вдигнахме тост за това, че вече съм писател, и зачаках да започнат да ме превъзнасят. Разбира се, и приятелките, и мама бяха чели „Дневника“ в ръкопис, но книгата е нещо съвсем различно!
— Според мен не е лошо — предпазливо подхвана мама, — но защо няма никакъв социален фон? Само за любовта и бита…
Мама е възпитана с литературата на социалистическия реализъм — свикнала е любовта винаги да се развива до някой конвейер или в институтска лаборатория. Пък и си знам, че тя по принцип не може да похвали както трябва. Това е някакво суеверие — току-виж ме похвали и или ще урочаса нещо, или ще ми се присмеят… Мама е пълна със страхове.
— А момичето от „Дневника“ съм аз — заяви Мурка. — И аз си искам моя пай или процент.
— Мурочка, а какво значи процент? — попита Олга.
— Това е като ти плащат за пласирането на поръчката — важно поясни Мура. (Момичето неслучайно учи в добра гимназия — знае какво е процент.)
Знам кой ще ме похвали най-много — Олга!
— Слушай, а тук някои неща не ги разбрах… — рече Олга, като прелистваше книгата, и аз почувствах, че всичко в мен затрепери. Ами всеки може да каже така: „Не ми харесва.“ Или да не каже, а просто да направи такава физиономия, като че ли не иска да ме разстройва само от добро възпитание.
Не слушах Олга, а се опитвах да си изработя израз на писател от типа „хич не ми пука за мнението ви“.
Няма да й се обиждам. Вчера двете с Мурка цяла вечер сме обсъждали личния й живот. Тя вече е напуснала Вася (вчера през деня), но още не е отишла при Лежащия (във всеки случай поне аз не знам).
Лев Толстой беше писал, че когато Левин видял детето си за първи път, усетил, че вече има още едно уязвимо място. Това ми е много близко. Като си спомня новородената Мура — недоносена, два килограма и шестстотин грама, четиридесет и шест сантиметра, криви лапички… абсолютна уязвимост!
А сега и при мен, като при Левин, се появи още едно уязвимо място — ще похвалят ли моята книжка или не. Интересно, дали и Лев Толстой се е вълнувал ще похвалят ли „Война и мир“ или още от началото си е знаел, че е Лев Толстой?
Впрочем сега, когато книгата ми излезе, ще си направя подарък — ще си купя сандали с тънко токче. Аз да не съм Лев Толстой, че да ходя боса. Вече съм си харесала едни, бели с кръгло розово носле. А отзад с катарамка.
— А аз обичам да чета за любов — каза Альона. — Днес ще си препрочитам книгата ти до среднощ! Няма да мога да се откъсна!
Единствено Альона знае как трябва да се говори с писатели.
Ако някой се гордее с мен истински, това е Плешивия — срещнах го на двора, подарих му книгата. Плешивия страшно се развълнува и каза, че всяка стока трябва да се популяризира, и той може с лични средства да сложи на крайбрежната улица рекламен постер.
— Всички ще научат и веднага ще хукнат да си я купуват — убеждаваше ме Плешивия, — хайде, съгласете се!
— Само че рекламните постери не рекламират книги, а главно цигари или водка…
— А ние пък ще сложим! — настоя Плешивия. — Ще го направим културно, с вашата снимка…
— Тогава и аз искам постер — оживи се Мура. — И на него ще пишем: „Търся спонсор за покупка на нова чантичка.“ Ще сложим и снимка на Олга, а до нея ще пише: „Самотен крокодил желае запознанства.“