— Е, щом така го преживяваш, по-добре не се хаби с разни гимнастики, а си направи операция — произнесе се решително Ирка, известен привърженик на радикалните методи за подобряване на външния вид. — Това ще промени коренно живота ти. Гарантирам ти — направо няма да се познаеш!
Ирка отдавна вече се прокрадва към моя организъм, но сега дори не й се наложи да ме убеждава. Вече не бях майка на Мура, психолог, кандидат на науките, автор на книга. Бях послушно и безпомощно дете, при това все едно чие.
До Ирка бях Иркиното дете и безропотно се съгласих, че операцията по изсмукването на тлъстините на корема коренно ще ми промени живота.
— Операцията е глупост, трябва да промениш имиджа си — решително възрази Альона. — Хайде да отидем до пасажа с бутиците и да ти купим нещо, примерно чантичка „Гучи“.
Моментално се превърнах в Альониното дете и безропотно кимнах — ами да отидем, чантичката „Гучи“ коренно ще промени живота ми…
Приятелките си тръгнаха, а аз съвсем забравих да им разкажа, че Роман ми предложи работа.
Оказва се, че Петербургският телевизионен канал спешно се нуждае от мен, тоест трябва им психолог, който да води психологическа рубрика в предаването „Добро утро“ (цял живот съм мечтала да се появявам на малкия екран в предаването „Добро утро“!). Ще трябва всяка сутрин, точно в седем и петнайсет, да давам психологически съвети: как да станете лидер, да си върнете неверния мъж, да преуспеете в службата и прочие.
14 май, понеделник
Днес ми се случи нещо, което просто не можеше да не се случи: пропуснах сутрешната лекция, ей така, не отидох. Реших, че тъй или иначе съм неудачница и животът ми все едно е погубен.
Андрей никога вече няма да ми каже: „Хайде да пием чай“ или „Хайде да си лягаме“, или „Излъга, че си измила чашата“… КРАЙ!
Повече не можех да мисля за станалото и за първи път в живота нямах желание да се обадя на някого, и два пъти казах, че закъснявам за лекции, на Альона и на Женка.
Бавно се влачех по коридора към стаята си, за да легна в леглото завинаги, и ужасно се ударих в желязната кука, стърчаща от стената — Андрей се канеше да сложи там полица за литературата си по риболов. Видяхме полицата в магазина срещу нас.
Изглежда, от удара нещо в главата ми се намести, защото не само отидох до магазина за тази полица, но и я домъкнах вкъщи и дори сама се опитах да я закача. Като психолог мога да предложа няколко версии за станалото:
1. Разбрах, че животът ми свършва.
2. Разбрах, че животът продължава.
Когато най-после бях наясно с полицата, т.е. реших, че може и да не я окачвам, а само да я облегна на стената, телефонът иззвъня.
— Ъ… хм-хм…
— Андрей, ти ли си? Къде отиде без мене? — нарочно не попитах „защо си тръгна от мене?“, тъй като се боях да не изплува въпросът, че у дома липсват чаени лъжички и др.
— Къде-къде… — сприхаво отвърна Андрей, — тука наблизо… ъ-ъ-ъ… пътувах на триста километра и други такива…
— Заради електричеството ли? — попитах разбиращо (трябва винаги да се ориентирам добре, просто да плувам като риба във вода в материята, с която се занимава любимият човек, даже и да не е толкова интересна като телевизията).
— А… ъ-ъ-ъ… на кого каза по телефона, че страшно ще се радваш да се сдобрите… хм-хм… и че сега всичко ще е съвсем друго… и че цял живот си мечтала за това… За какво си мечтала и как се казва той? А!?
В този момент засвири „Малката нощна музика“ и Мурка взе мобилния ми телефон, макар че с всички сили й махах с ръка — не го вдигай, сега няма да говоря с никого!
— От телевизията е — прошепна Мура с благоговение.
— Изчакай! Тъкмо става дума за мечтата! — викнах на Андрей, взех си мобилния и казах: „Разбира се, че мога да се появя в ефир утре сутринта в седем и петнайсет.“
Човекът от телевизията затвори и аз казах на Андрей:
— Утре за първи път съм в ефир, утре съм в ефир, утре за първи път…
КАК ли се справя човек с толкова щастие? Всичко стана в един и същи ден — и Андрей ме обича, и за първи път съм в ефир.
…Нима ще работя в телевизията? Всички мечти рано или късно се сбъдват… Помолих да ме сменят в университета за неопределено време. Нямам сили дори за едно „Ура“…
15 май, вторник
Дебютът — моят първи ден в телевизията
Канех се да опиша изключително подробно първия си ден в телевизията по следните точки: