1. Телевизията е прекрасна.
2. Моето лично самочувствие и поведение в телевизията.
Но телевизията наистина е толкова прекрасна, че да се говори за това е все едно да наречеш Мона Лиза тайнствена, като си въобразяваш, че ти си първият в целия свят, намерил точно определение за нейната красота. Това е по първата точка.
По-нататьк: заекването, треперенето, желанието да избягаш, лекото стомашно разстройство — всичко това го имаше и при мен като при всички. А десет минути преди ефира се скрих в тоалетната и за нищо на света не исках да изляза от там, докато не дойде да ме измъкне асистентката на режисьора. Това можеше да стане моето ноу-хау, но асистентката на режисьора каза, че често й се случва да измъква теленоваците от тоалетните. Това е по втора точка.
Тогава защо изобщо да пиша?
…Ще напиша за дебюта си скромно и по същество.
Ето как стана всичко. Разбрах, че всеки момент ще се разплача, ще се разсмея, ще се напишкам и ще се строполя на пода, и всичко това едновременно, с трепереща ръка си оправих тъмните очила и казах в камерата:
— Скъпи жени! Ако сутрин се събудите в лошо настроение, изправете се пред огледалото и си кажете: „Аз съм най-чаровната и привлекателната!“
Отдавна се знае, че сбъдването на една мечта винаги изглежда делнично.
Хората обичат да задават въпроси от рода на: „Изпитваш ли гордост и вълнение в ролята на майка, телевизионна звезда (баща, писател, президент)?“
„Не, изобщо не изпитвам, а преди толкова разчитах на това — изумено си мисли човекът, — и това е защото до вчера ОЩЕ не бях, а днес ВЕЧЕ съм и си имам други, по-актуални задачи от това да седна и да мисля — какво изпитвам сега, когато вече съм майка, телевизионна звезда (баща, писател, президент)?“
Между другото редакторът на програмата много хареса текста ми и ми наредиха утре да го повторя.
16 май, сряда
Телевизионна звезда
Пак ще напиша скромно и по същество.
Ето какво стана. Разбрах, че ако се разплача, засмея, напишкам и се строполя на пода, няма да се случи нищо страшно, и като наместих спокойно черните си очила, казах в камерата:
„Скъпи жени! Ако тази сутрин сте се събудили в лошо настроение, приближете се до огледалото и си кажете: «Аз съм най-чаровната и привлекателната!»“
Текстът се хареса и ми казаха да го повторя още веднъж, като малко го съкратя.
Тази вечер ние с Андрей се каним да си направим семейна вечеря по повод телевизионната ми кариера. Поканих приятелките, за да не мислят, че съм се възгордяла, защото сега работя в телевизията — точно в седем и петнайсет сутринта се появявам на телевизионния екран с три-секундна фраза.
Реших да подходя към вечерята сериозно и по пътя да се отбия на Кузнечния пазар и да купя нещо хубаво, за да разберат те, че съм Мигом Променила се Истинска Домакиня. Например ще купя свински шницели и ще ги изпържа в галета и яйце. Или само в яйце.
…По пътя към пазара случайно влязох в Дома на книгата. Не бях забравила за вечерята, затова веднага се насочих към отдел „Кулинария“.
Купих: „Барбекю и грил“, „От хладилника в микровълновата печка“, „Закуска на тревата“, „Апетитни салати и мезета“, „Новости в десертите“, „Вкусни спомени“.
От напитките в Дома на книгата имаше: „История на водката“ и „Голяма книга на коктейлите“.
…Но забравих за пазара. Ще кажа на всички, че не съм смогнала — когато работиш в телевизията, не винаги можеш да разполагаш с времето си. Не можеш да кажеш — елате у нас в седем часа на вечеря, ще има свински шницели. В телевизията могат да се случат какви ли не изненади и тогава няма да ти е до пазар.
Вечерта се обади Альона и каза, че ще направи моята семейна вечеря у тях. Била купила много вкусни неща и сама направила страхотна торта с целувки и сметана. Така че отидохме на семейна вечеря в чест на моята кариера при Альона. Това беше много хубаво, защото Альона беше поканила много народ, а аз за първи път от една година бях на гости не сама, а в ДВОЙКА!!!
Описание на гостуването — празник в моя чест
Всички си говореха оживено и един през друг ме разпитваха как е там, в телевизията. Андрей седеше с мрачна физиономия и се оживи само когато заговориха за футбол, тоест самият той заговори за футбол, но никой не го подкрепи. Оживи се и в още един момент, като поведе интимен разговор за своето електричество със съседа отсреща, но скоро онзи започна да разказва за пътуването си до Гърция и Андрей пак се сви и замълча.
Не просто мълчеше, а нарочно, демонстративно МЪЛЧЕШЕ, и се обади само веднъж — поиска да му пуснат телевизора за решаващия мач „Спартак“ — „Динамо“.