Той не просто хвърляше по някой поглед към телевизора, а ГЛЕДАШЕ МАЧ, гледаше предизвикателно, без да вижда нищо друго… като че ли си беше вкъщи, и отгоре на всичко, прекъсвайки общия разговор, поиска да увеличат звука.
При Альона винаги има толкова много вкуснотии, че никой не напуска масата и за миг, и в този случай това беше в моя полза. Като се нагледа на мача до насита, Андрей заспа на масата и аз можех само да се надявам, че това не се хвърляше прекалено в очи (наместих го облегнат на дивана и му придадох позата на живо и тактично внимание към околните).
Андрей спа около час-час и двайсет и пет минути. Альона разказа на гостите, че той е толкова красив, че дори е спечелила кожено палто от неговата красота, и аз изпитах гордостта на собственик.
След час и двайсет минути Андрей се събуди и се наведе към мен. Бях сигурна, че иска да ме целуне, и вече му подавах бузата си с небрежния жест на разглезена от любов жена.
— Кога ще си тръгваме? — попита ме жално Андрей в случайно настъпилата тишина.
— Ъ-ъ-ъ, тук е толкова весело… вкусно… и за Мура е добре дошло… — измънках аз, като се мъчех да не поглеждам Альона…
Мура наистина се веселеше: намигаше на Андрей, смееше се високо и по всякакъв начин привличаше вниманието му.
— Да-да, правилно. Време е да тръгваме. Оставили сме Мура сама — високо и облекчено обяви Андрей.
По пътя към къщи Андрей каза, че ще погледне колата ми, и остана крайно недоволен от огледа. Оказа се, че съм видяла сметката на двигателя и (или) съм изгорила спирачките. Смята, че ми е нужна нова кола (закимах доволно като глупачка), а по-конкретно колесен трактор „Беларус“. Още повече, че там има стъпала и ще мога да се качвам в новата си кола по тях.
Оправдавах се и го уверявах, че не бих могла да повредя нещо в колата, защото в никакъв случай не свалям крака си от спирачките, а и не ми трябват стъпала — в състояние съм да скоча и сама…
После стана дума за лошото поведение на Сава Игнатич. Оказва се, че той се мотае около павилионите до метро „Владимирска“ и във всеки павилион смятат, че това е Техният котарак, хранят го и са му направили отделен кашон за спане. Кой знае защо, Андрей беше особено нервиран от това, че понякога Сава спи там. Струва ми се, че ни е вдигнал мерника — и на мен, и на Сава.
17 май, четвъртък
Поредният ден в телевизията — творчески разногласия
„Скъпи жени! Ако сутринта сте се събудили в лошо настроение, приближете се до огледалото и си кажете онова, което ви посъветвах вчера!“
Помолиха ме да съкратя текста още малко, стига да мога. НАКЪДЕ ПОВЕЧЕ?
18 май, петък
Последен ден в ролята на телевизионна звезда
„Скъпи жени! Ако сте се събудили, направете страшна физиономия на себе си или на онзи, до когото сте се събудили!“
19 май, събота
Днес на лекциите попитах студентите:
Бихте ли могли всяка сутрин точно в седем и петнайсет да повтаряте едно и също?
От първата банка се надигна едно девойче, очилато мишле отличниче, и каза:
— А аз обичам повторенията. И не ми омръзва всеки ден да си повтарям едно и също изречение…
— Какво?
— Аз съм най-чаровната и привлекателната…
…Като помислих, се съгласих с мишлето отличниче — добре е, че в живота има неща, които се повтарят. (Сигурна съм, че в резултат на своевременната оперативна намеса започнах да гледам на живота с други очи.)
Ами ето, моля ви се, не ни омръзва всяка сутрин да се събуждаме!
31 май, петък
Резултати от учебната година
1. Напълнях с четири и половина килограма, отслабнах с два, общият резултат от отслабването е задоволителен.
2. Обръщам внимание на обикновените човешки радости, каня се да разбера от Вася как прави баница със зеле и да попитам мама за сладкиша със сметанов крем и вишни, както и да разузная от Ирина Андреевна рецептата за гумените бухти.
3. Вчера Андрей ми подари раница (ето я моята раничка, стои си на масата пред мен). Тя е много семпла и дори малко скучна — просто сив плат с цип, без нито едно украшение. Затова пък като отвориш ципа, неочаквано се оказваш в друга реалност — вътре в раничката на подплатата е нарисувана Синя Маргаритка, не просто маргаритка, а Предизвикателна Весела Синя Маргаритка На Розова Ливада!
Разбира се, освен Синята Маргаритка в живота ми има и други неща — понякога си въобразявам и разни ужасии, например:
1. Мурка и Андрей ги няма вкъщи, а вече се стъмва и става много, много страшно. Тогава се правя, че просто нервно си подръпвам носа, а всъщност си казвам наум: „Боже, ако те има, моля ти се, направи така, че нищо да не им се е случило този път и следващия път — също…“