Оказа се, че няма да уволняват никого, просто имахме извънредно произшествие. Трима наши студенти били арестувани за разпространяване на наркотици в особено големи размери. Казаха, че ще лежат двайсетина години. Като изброяваха имената, извиках високо: „Не може да бъде!“ Един от тях беше мой студент, много симпатично момче с расово лице и чисти очи, личеше си, че е от добро семейство. Целият семестър седеше на първата банка и задаваше умни въпроси. На миналата сесия получи на изпита при мен четири, разстрои се и отново се яви за петица. Нима за него разпространението на наркотици в особено големи размери е нещо толкова обикновено като да работиш като келнер в почивните дни, та изобщо не се е тревожел и страхувал? И как за него, пласьора на наркотици, може да е толкова важно четири или пет има по психология. Как е могъл? Ужас-ужас-ужас!
Бях толкова разстроена, че едва не забравих — трябва спешно да си направя педикюр и да се епилирам. Утре ще се срещам с Роман, а космите на краката растат бързо, за разлика от късата прическа, която после трябва да отглеждаш с години!
Четях си лекцията и изобщо не можех да се съсредоточа върху психоанализата, защото внимателно разглеждах студентите и през цялото време си мислех на колко ли от тези момчета и момичета онези тримата са се опитвали… да пласират… Щурах се между редовете и подозрително изучавах не са ли плувнали очите на някого.
— Какво ви е, да не би да се налага да излезете? — попитаха ме съчувствено.
Казах, че всичко е наред, освен една неизвестна за тях случка, за която нямам право да им кажа: трима наши студенти са пласирали наркотици, и им върнах въпроса:
— Кой от вас смята, че тежките наркотици са нещо лошо, а леките не са страшни?
Половината аудитория вдигна ръце.
— Глупаци, не разбирате — разгорещих се аз, — че ако човек употребява леки наркотици, това значи, че той вече е ПРЕСТЪПИЛ ЧЕРТАТА и по-натагьк няма да е толкова страшно да направи следващата крачка. И най-важното, той вече се е дрогирал и никога няма да забрави колко синьо е било небето, когато той… досещате се…
Разказах им за начините на защита, не в смисъл на палка или пистолет, а психологически. Основното е да отблъскваш неприятните мисли, сякаш картинката става все по-малка и по-малка, докато съвсем изчезне…
Бях страшно нервна, исках те да разберат, че когато само веднъж направиш нещо дори малко лошо, вече е много, много по-лесно да направиш и нещо много лошо! Помолих да вдигнат ръце онези, които са ме разбрали и са съгласни. Вдигнаха ръце само двама. Това е много малко. От друга страна, ако смятаме, че това са живи души — две души все пак е нещо.
Прибрах се с колата в двора, като размишлявах как да подплаша студентите си толкова сериозно, че да спася още поне няколко души, и изведнъж се сетих: педикюр! Епилиране!
На „Пушкинска“, не е далече, ако минеш напряко през дворовете, бях открила салона за красота „Нимфа“. Салонът е престижен и педикюрът им също е на съответното ниво, но реших да бъда истинска жена, която не жали пари за себе си. Винаги си правя педикюр през есента и зимата, защото се радвам на тайните ярки петънца лак под чорапогащника и обувките. А да си правя маникюр някак не ми е интересно, макар че ръцете ми с изрязани като на първокласничка нокти са винаги пред хора и за една сесия подписвам с тях по сто книжки на ден.
Момичето носи на гърдите си бадж „Татяна — специалист по маникюр и педикюр“. Защо ли всички Татяни са толкова педантични? Не може ли — раз-два, и готово?! Мечтаех да избягам с един напедикюрен крак. Момичето ме попита може ли да избере лак по свой вкус. Лакът по неин вкус се оказа ужасен, яркомалинов.
Татяна строго ми нареди да си направя и маникюр и ме научи как да се грижа за ноктите си. Много е просто, само трябва вечер да ги натъркваш с тоник, балсам и емулсия, да ги мажеш с крем (за различните нокти има различни течности и кремове) и да пиеш специални витамини, за да растат ноктите. Стана ми неудобно да я попитам защо трябва да отглеждам нокти като на граблива птица — нали не се защитаваме и не си набавяме храната с тях, но навреме съобразих, че тя си вади хляба от ноктите, тъй че колкото са повече, толкова по-добре.
В замяна на съветите за ноктите дадох на специалиста по педикюр и маникюр психологически съвет — какво да прави с детето си двойкаджия. Казах й да не се ядосва, при момчетата двойката е нещо нормално, дори много хубаво, нека се радва, че расте истински мъж — свободен и независим. Оказа се, че тя имала момиче.
След педикюра направих и епилация, много болеше! Помолих козметичката да ми остави малко косми отзад и отстрани, но тя не разреши, защото всичко трябвало да се прави както трябва, а не през пръсти. За да ме поразсее от болката, ми разказа за възможните методи за подмладяване на кожата. (Така ли изглеждам?!)