Масажът на лицето с богата на витамини маска подобрява тена, стяга кожата. Десет сеанса, всеки по 400 рубли. (Убедена съм, че го заслужавам.)
Електропроцедури, подобряват и стягат лицето. Десет сеанса, заедно с масажа, 950 рубли. (Дали заслужавам и него?)
Мезотерапия, подобрява всичко накуп, направо пред очите ти израстват нови дълги крака. Оказа се, че едната инжекция струва 2000 рубли, а са нужни пет инжекции.
И така, за 10 000 рубли ще вкарат някакъв колаген в тялото ми, при това не мога да изключа вероятността и с мен да стане както с нашата съседка Ирка.
С Ирка сме съученички. Беше училище с химически профил и специализираното обучение крайно много повлия на самосъзнанието й. Ирка се смята за вещество в епруветка. Измерва се, запарва се, потъва в утайката, нагрява се, суши се и претегля сухия остатък.
Миналата есен й обещаха, че ще изглежда като Катрин Деньов, и тя си постави златни нишки. През зимата се оказа, че на студа нишките прозират и лицето й стана на квадратчета. Тази година обещават мека зима, така че Ирка не се тревожи прекалено.
Но най-слабото й място са бръчките от носа към устата и не защото са особено дълбоки — просто на нея й се струва така. Ирка е привърженик на радикалните решения, но още не е успяла да реши въпроса с бръчките веднъж завинаги. Това лято наля в тях специален, много скъп гел и страшно се ядосваше, че действал само половин година. А този гел да вземе и да протече към бузите й, предимно към дясната. Мислех си, че я боли зъб, а то било от гела.
В подобна ситуация съм изпадала в десети клас в часа по химия. Трябваше да капна една малка капчица в епруветката („Само една!“, викаше химичката), а аз случайно или нарочно пуснах много и от епруветката изкипя страшна черна пяна, а аз продължавах да наливам като омагьосана, докато химичката не ме хвана за ръка и не ме прати в ъгъла. Я стой тук, вика, почини си от опита, че нещо се превъзбуди. И там, в ъгъла, разбрах, че в тази химия трябва добре да си отваряш очите.
Но Ирка няма време да седи в ъгъла и да мисли, затова сега й се налага да отвръща на Муриното „Ирка-карирания хамстер“ (съкратено Ирка-хамстера). Мура е в много близки отношения с нея. Ирка сама я разпусна, позволява й всякакви фамилиарности, тъй че сега нищо не може да се направи.
И при мен този колаген може да отплува накъдето му харесва. Към очите? Ще приличам на свиня с малки плувнали очички. Ако тръгне към носа — носът ми ще увисне като бяла гъба мутант… А може да ми провърви и гелът да се придвижи към ушите. Тогава ще нося поло с висока яка.
Дадох психологически съвет и на козметичката. Приятелят й искал да почива през есента в Турция, а тя — да се пързаля със ски през зимата. Посъветвах я да отидат в Турция през зимата: там е открит курорт за скиори и пистите стигали до плажа. Почти съм сигурна, че съм го чула някъде.
Не, явно никога няма да се разделя с Татяна — специалистката по педикюр и маникюр! Забравих си пръстена при нея. Търсихме из целия салон, извикахме чистачката и управителката, охотно се присъединиха и няколко клиенти, предвкусващи скандал. Пръстенът не се намери.
Управителката на салона искаше да викне полиция, а аз я разубеждавах с ленив глас:
— Оставете, момичета! Чак пък да викате полиция заради едно стъкълце!… Макар че… все пак ми е спомен, в пети клас с една приятелка го купихме от една галантерия… може пък полицията да го намери…
Пръстенът мълниеносно, като в мултипликационен филм, бе намерен на пода. Диамант в потъмняло сребро. Диамантите със старинна изработка са досущ като стъкълца, защото по-рано не са можели да ги обработват. Майката на Денис ми подари този пръстен за раждането на Мура.
Обясних на управителката и момичетата психологическия си подход към изчезването на пръстена и към живота като цяло, дадох им визитната си картичка и казах, че ако имат психологически проблеми, винаги могат да ми се обадят.
7 октомври, събота
…Към осем вечерта, тъкмо с Мурка бяхме почти умрели от глад, дойде мама. Донесе сарми с доматен сос и ябълков пудинг. Най-голямото щастие е да живееш на една ръка разстояние от мама и сармичките с доматен сос!
Изядох три сарми, после още една малка и незначително парче от пудинга (ще започна диета, когато тръгна на шопинг), а Мурка — две сарми и половината пудинг.
В осем и половина дойде Ирка-карираният хамстер с мъжа си Пьотър Иванич. Той просто има нюх за мамините сарми!