— А какво е написал Достоевски, Мура? — попита мама, като сломено се отпусна във фотьойла и затвори очи.
Мура е добро момиче и винаги иска да зарадва баба си.
— Знам! „Бесове“ и „Бащи и деца“… — ентусиазирано изстреля тя. — Не, само не ми казвайте, че не беше Достоевски! Нали в „Бащи и деца“ рязаха жабата? И бабата я клаха пак там! Не беше ли там? Затова пък знам, че Чехов е написал „Ванка Жуков“ и продължението, когато е вече голям, „Вуйчо Ваньо“.
— Мурочка! Сега ще си поговорим за поезия. Кои руски поети познаваш? — предпазливо попита мама и у мен веднага се появи усещането за агресия от нейна страна.
— Маяковски! Маяковски е написал „Човек в гащи“. И други руски поети знам — Пушкин, Лермонтов, Блок, Евтушонок.
— Кой е живял по-рано — Блок или „Евтушонок“? — подозрително попита мама.
Но не е лесно да объркаш Мура.
— Едновременно.
Мама си мисли, че Мура нарочно се прави на глупачка, но аз си знам — нищо подобно. Само съвсем-съвсем мъничко, за развеселяване на публиката. Цялата световна култура е префучала покрай нашата Мура. Трудно е да се каже кой е виновен — семейството или училището, но във всеки случай не съм аз и не е моята Мура! Значи остава училището. Тази елитна гимназия успя да сведе до нула влечението на Мура към познавателния процес.
За мен да не чета е все едно да не ям, да не пия и изобщо да не живея. Чета по всяко време — сутрин преди да стана от леглото, докато се храня, като попадна в задръстване с колата… Веднъж, докато стоях в задръстване на „Фонтанка“ и четях, шофьорът от съседната кола се надвеси от прозореца и ми каза: „Вие сте добре! Имате си автопилот!“
Само веднъж в живота си не съм чела цял месец. Когато умря баща ми. Тогава бях много малка. На трийсет и две години. Татко също не беше станал истински възрастен, беше едва на петдесет и четири. Вечерта всички заедно, с мама, Мурка и Денис, пихме чай и пяхме любимите си песни: „Стоях веднъж на «Невски», за джоба се държах…“, а после „Ципльонок жарений“ и „Крутится-вертится шар голубой“. Беше някак много топло, а може би това съм си го измислила по-късно и всъщност е било най-обикновено, и изобщо нямаше да запомня тази вечер, ако същата нощ не беше умрял баща ми. Когато стоях до него, вече мъртъв, като че ли бях петгодишна, така се чувствах. И щом някой ме попита за родителите ми, казвам: „Баща ми умря“, и веднага всичко в мен се напълва със сълзи, сякаш е било вчера и все още съм малка, на пет-шест години, не повече. Та тогава цял месец не можех да чета, посягах към книгата и моментално започвах да плача. А иначе през цялото време чета. И не разбирам как съм отгледала такъв грандиозен невежа като Мура.
Мурка забеляза израза на лицето ми и реши да се оправдае.
— Затова пък знам кой е написал „Дневникът на Бриджит Джоунс“, първия том… и втория също — похвали се тя и замълча, предвкусвайки похвала.
— Браво, Мурочка — мама се усмихна с печалната усмивка на последното островче на културата в нашия свят, — майка ти, кандидат на педагогическите науки, е отгледала много информирано момиче!
Откъде ли мама знаеше думата „информиран“? Да не е чела списание „Афиш“?
Мама си отиде, а Ирка-хамстера все така си седеше и седеше, просто като някакъв каменен гост! Излъгах я, че трябва да се готвя за лекции, но Ирка каза, че лекциите са дребна работа.
Тогава измислих, че сега у нас ще се отбие Роман с любовни намерения. Но Ирка се настани по-удобно и рече, че само ще му хвърли един поглед и няма да пречи…
Не се предадох и я уведомих, че трябва спешно да се намажа от главата до петите с морски водорасли за по-добър тен на лицето и тялото. Ирка-хамстера го сметна за уважителна причина и най-сетне изчезна, а аз се наканих да чета „Изследване на историята“, а не новото криминале на Акунин. Ужасната Мура е скрила новия Акунин в стаята си. Но ние с Лев Евгенич се промъкнахме там, разровихме се в Купа и намерихме всичко, което искахме — аз — Акунин, а Лев Евгенич — недояден сандвич с кашкавал.
Късно вечерта, почти през нощта, ми дойде наум блестяща, принципно нова революционна идея за Мура. Факултетът по международни отношения! Едва дочаках да съмне, раздрусах Мура и я попитах не иска ли да стане посланик.
— По-добре да се омъжа за посланик и да стана жената на посланика — заяви Мура.
Значи няма нищо против! Много добре, професията трябва да й е по сърце! Само не съм наясно дали Мура се ориентира в политиката… Тя каза, че се ориентира, и то много добре, че президентът на Франция е Як Цидрак, и моментално заспа.
Як Цидрак ли? Да е президент на Франция? Че какво, може и да е права, това име ми е познато…