А наоколо всички боравеха с пръчиците като истински любители на японската кухня и само аз бях като селско девойче, което си бърше носа с ръкав, докато другите ползват само носни кърпички.
Роман ми разказваше за работата си, тоест за телевизията. Той не смята да остава цял живот телевизионен водещ (че какво, според мен и това не е лошо, всички мечтаят да попаднат в телевизора, а той вече си седи в него всяка сряда в три часа следобед), все пак е продуцент, така пише и на визитната му картичка.
Мислех, че продуцентът е този, който дава парите за проекта, но не знаех, че такива продуценти има само в Америка. Оказва се, че продуцентът е точно обратното — стреми се да получи пари за проекта си. Роман също търси финансиране за своя проект, той има една суперблестяща идея за програма. (Страшно ми харесва думата „програма“).
Та значи сега търси финансиране за тази своя суперпрограма (нещо за музика, във всеки случай, предаването се казва „Музикални страсти“) и не може да намери, защото, както се оказва, това е най-трудното в работата на продуцента.
Прекрасно разбирам проблема на Роман, защото и за мен няма да е лесно да получа от Денис пари за финансирането на Мурините уроци (смятам, че идеята ми за бъдещето на Мура е просто блестяща).
Роман беше въодушевен и подробно ми разказа за плана си. Първо ще отиде при главния продуцент на канал СТС (канал! продуцент!) и ще му покаже своя синопсис. Ужасно ми харесва думата „синопсис“, звучи призивно почти като „сцена“, „антракт“ и „бюфет“. Не знаех какво точно значи „синопсис“, но реших, че няма да питам, по-добре после да го проверя в речника.
Роман сподели, че жена му изобщо не се интересува от проблемите му! Напразно. Най-важното за мъжа изобщо не са яденето и сексът, а да те изслушват и разбират. Като че ли е толкова трудно да изчака Роман да се вживее напълно в разказа си и тогава незабелязано да се приближи до телефона, да набере зад гърба му номера на най-добрата си приятелка и с израз на разбиране лека-полека да отплува от него в другата стая.
Като психолог съм винаги много внимателна към проблемите на Роман, защото всичките са свързани с телевизията и шоубизнеса! И аз имам отношение към шоубизнеса — в пети клас съм играла принцеса, като сложих една вехта яка от овча кожа върху дългия до пода син пеньоар на мама.
Тъкмо смятах да разкажа на Роман какъв успех пожънах с овчата си яка, когато той заяви, че трябва да се прибира.
Ох, все пак се надявах след суши бара да мога да му продемонстрирам, че съм епилирана, иначе до следващия път краката ми пак ще обраснат…
Добре, че съм психолог, та знам — пред женен любовник не трябва да се показваш обидена, че ти е отделил по-малко време от очакваното, защото е унизително!
— Вече ще се прибираш? Сега ли си тръгваш? — възкликнах аз. — Тогава и аз ще поемам към къщи, тоест към „Манго“, там има разпродажба на лятната колекция.
— Душице, „Манго“ вече не е за твоята възраст.
— О-о-о… — извих глас от изненада. — Защо пък, защо да не е за възрастта ми?!
А той откъде знае за „Манго“? Откъде?! Ами ако си има млада любовница? Та аз съм вече на трийсет и пет, а той е само на трийсет и пет, при това съм сигурна, че в телевизията гъмжи от млади мацки. Младата любовница на Роман си купува дрехи от „Манго“, си мислех мрачно и си представях как Роман стои до пробната, любува й се и тежко се произнася: „Много е хубаво, направо прекрасно“.
— Измислих ти занимание, да не се чувстваш самотна вечер — каза Роман, за да ми хвърли прах в очите. — Напиши книга.
Откъде му дойде наум, че се чувствам самотна? На врата ми висят Мура, мама, Женка, Лев и Сава, Альона, Олга, „Изследване на историята“…
— Книга ли? Последното, което съм писала, беше съчинение на тема „Образът на Наташа Ростова“. И за какво да пиша? И в какъв жанр?
— Много просто. Да вземем фразата: „Вера гледаше небето.“ В различните жанрове тя би изглеждала различно. Например в еротичен любовен роман: „Вера гледаше небето, докато ръката му настойчиво търсеше бикините й.“
— Какво има да търси? Като че ли бикините могат да са на носа й!
— Добре де, не се занасяй. Представи си, че са ти възложили съчинение, и пиши.
…Почти се научих да ям с пръчици, при това открих и още една тяхна функция — пръчиците се оказаха много подходящи за крадене, такива едни дълги! Накрая толкова ловко ги управлявах, че доста умело измъкнах цигара от пакета на Роман и кроях планове да отмъкна едно много симпатично суши с краставичка от съседната маса. Но Роман трябваше да тръгва.