Затова за вечерен тоалет избрах нов черен пуловер.
Списък на пуловерите
1. Черен ластичен пуловер, едно време им казваха „фиде“ (май че е прекалено младежки за мен?). Ще ми го запазят до 20,00.
2. Черен пуловер, вълнен, от онези, на които им викаха „чиста вълна“ (не ме ли състарява много?). Ще ми го запазят до утре.
Странно, защо ли толкова много искат да ми продадат този пуловер, че са съгласни дори да ми го пазят до утре? При това той струва сто долара, а това така или иначе е прекалено скъпо, и в такъв случай няма да мога да си купя и панталона, от който наистина имам нужда.
Човек като мен, който получава средна заплата 5650 рубли, може да си купува по един сантиметър от пуловера всеки месец.
3. Черен пуловер, много евтин, чиста синтетика, значи ще се заваля като куче.
Заключение: 1. Всички магазини в града са затрупани от хипотетично моите черни пуловери. 2. Мура има много нови покупки.
Едва се добрах до вкъщи, колата хич я няма, опитваше се да гасне при всеки удобен случай.
Вечерта разказвах на Женка за проблемите с финансирането на проекта на Роман. Женка ехидно отбеляза, че съм се превърнала в кокошка, която живее само с интересите на любовника си. Интересно защо е избрала именно кокошката за символ на преданост, дали тя наистина живее с интересите на петела и ако да, с кои по-точно? Ако вземем добива на червеи, то това по същество е пак същият проблем с финансирането…
Не е вярно, че живея само с неговите проблеми! А кой си търсеше пуловер като бесен? И утре ще ходи на гости?
Тъкмо с Мура бяхме вечеряли пред телевизора (котлети по киевски „Даря“) и се канехме да послушаме музика, се обади Олга. Новините й бяха лоши, направо катастрофални — уволнили са я от лъскавото списание. Олга с мъка изброяваше какво е загубила:
1. Много прилична заплата.
2. Плюс хонорари.
3. И най-важното — възможността да ходиш в редакцията към един часа на обяд и дори изобщо да не ходиш.
Олга каза, че може да отиде в което и да е „жълто“ вестниче, но тя е добър професионалист и за нищо на света няма да отиде, по-скоро ще гладува.
— Но как да гладувам, нали с мен е и Димочка… — печално завърши Олга.
Тактично премълчах, само й казах, че ще бъде най-добре, ако напусне Лежащия на мига.
— Той е гений, а ти си глупачка — отвърна Олга доста кротко.
И наистина — самата тя би могла и да гладува, но на ръцете й е и Лежащия, и трябва да го храни, да му купува цигари, да го облича… Добре поне, че наскоро му купи видеокамера и Лежащия точно сега има перфектен план за печелене на пари с художествени видеофилмчета…
Преди да заспя, страшно ме гризеше съвестта, че исках толкова много неща в магазините: и пуловери, и панталони, и ризи, и дори едно сако. Но, от друга страна, аз не се гримирам (а козметиката струва много пари), не си правя масажи и маски в салоните за красота и не се обвивам със скъпоструващи водорасли (като Альона).
Единственото, за което харча пари, са книгите (и то само защото в книжарниците ми пада пердето, за което нямам вина) и евтините младежки дрехи. Така че за какво става дума?
Спомних си, че всъщност не бях купила нищо, само ми се искаше. Единственото, което наистина ми трябва, са малки ботички, велурени, със стабилен ток. Макар че сега съм писател, все пак не съм Лев Толстой, та да ходя боса.
Почти бях заспала и изведнъж се сетих — бях си записала да видя в речника какво значи „синопсис“. Оказа се, че страшно важната непозната телевизионна дума означава просто интригуващо кратко съдържание. (За да заинтересувам и обнадеждя студентите, и аз в началото на някоя скучна лекция обявявам — днес ще ви разкажа за любовта и прочие, а им разказвам за теорията на познанието и прочие.)
14 октомври, събота
В събота сутрин винаги съм в много радостно и приповдигнато настроение. Ако знам, че вечерта съм на гости. Не мога да кажа, че съм си обещала в съботите всеки път да се веселя с хора: като човек, който си е самодостатьчен, винаги имам какво да правя — да почета „Изследване на историята“ или да си подготвя лекциите (особено пък сега, когато почти съм започнала да пиша книга), но ако не отида никъде, кой знае защо вечерта се озовавам пред изключения телевизор в пижама на зайчета, размишляваща, че някъде кипи истинският живот с премиери, клубове, коктейли, дискотеки, приятелски събирания и всичко това кипи без мен.
Тази сутрин трябва да отида спешно до сексшопа.
Към десет часа, тъкмо излизах от къщи, ми се обади Женка. Плачеше и се канеше да се върне в Питер.