— Защо-о ли дойдох тука! Ами в Германия изо-общо няма къде да се запознаеш с хора! Не е като в Питер!… — нареждаше ядосано.
Тя си мисли, че в Питер ме очаква разюздана вакханалия от интересни познанства нонстоп. Че къде ли според нея мога да се запознавам — в кино „Мираж-синема“ или в автосалоните? Или на конференциите, разширените форуми, на детските катерушки?
— Да-а, ти си добре, имате си клубове… — продължаваше да мрънка Женка.
Клубовете ни са много, вярно е, но с елитните клубове лесно можеш да се объркаш и да се озовеш в клуб за гейове, а в евтините нощни клубове се събират само тийнейджъри.
Като премислих въпроса от всички страни, предложих на Женка вечерта да отиде сама в стилно скъпо кафене и загадъчно да остане там цялата вечер пред чаша кафе, и тогава със сигурност някой, омаян от неземната й красота, ще седне при нея и… Или може да надникне в Интернет… че какво, според мен на Запад всички правят така.
— Я върви на…! — изрева Женка, а аз, решена да й помогна, напрегнах умствените си способности докрай.
— Казват, че е добре да се запознаеш на гробище — обадих се най-после аз, но Женка нервно ми тресна слушалката.
Реших, че няма да й се обадя за нищо на света. Не съм виновна, че от сутринта си седи съвсем сама в онази нейна Германия и си представя как в това време аз се забавлявам:
1. На боулинга — поразявам струпаната около мен възхитена публика с необикновената си ловкост при хвърлянето на топките.
2. С цигара или по-добре с пура, небрежно бодната в ъгълчето на устните, демонстрирам класа в билярда.
3. В стриптийз клуба пъхам банкнота в гащетата на стриптийзьора.
4. Веселя се безгрижно в залата с игралните автомати, докато играя с „едноръкия бандит“.
5. Потя се във vip сауната с последващо пеене в кариоке бар.
Май това е всичко, което предлага мегаполисът в лицето на списание „Афиш“ за моето развлечение.
Върнах се от пътя за сексшопа и се обадих на Женка — как можах да се държа толкова гадно, как? Съвсем ми изкочи от ума — ами аз си имам Роман, а Женка сега си няма никого…
Помолих Женка за прошка и я получих, обещах да й се обадя веднага, щом се върна от сексшопа, и изобщо през целия ден да поддържам връзка с нея. В събота хората просто са длъжни да се държат здраво един за друг, за да се избегне рязкото обостряне на синдрома не съм потребна на никого.
Най-сетне поех към сексшопа. Не че това е обичайният ми маршрут в събота — да проверявам не са ли докарали нещо ново, — просто Альона каза, че трябва да купя подарък за новата къща именно от сексшопа, и дори ми даде най-близкия адрес — на пет минути от нас, до Кузнечния пазар.
И тъй, трябва да подаря на Никита НАЙ-СЕКСУАЛНИТЕ БИКИНИ за Альона, а за него — специално хапче, което Альона сутринта след празнуването на новата къща ще му забърка в кашата, за да може стоте килограма живо Никитино тегло да се хвърлят настървено към нея, точно както след сватбата им преди петнайсет и половина години.
Не ми се щеше да ходя в сексшоп, но Альона каза, че е мой приятелски дълг да купя гащи, състоящи се от две малки триъгълничета, и възбуждащо хапче. Самата тя не можела да купи дяволските гащи и вълшебното хапче, защото:
1. Се кани да каже на Никита, че тези бикини, ха-ха-ха, съм й ги подарила аз, познатата на всички откачалка.
2. Ще умре от ужас в сексшопа, а на мене не ми пука.
…И къде го е съгледала проклетата Альона тоя сексшоп? Ето го пазара, срещу него е магазинът за канцеларски стоки, после хлебарницата…
Магазинът се оказа до хлебарницата. Качваш се на втория етаж, там на площадката има две врати, едната е за магазина „Рибарски такъми“, другата — за сексшопа.
Удобно е да купуваш всичко наведнъж: плодовете — от пазара, после в хлебарницата — там има кифлички с шоколад или сладкиши с маково семе, много са вкусни… после си купуваш нов вибратор, защото старият се е износил съвсем, и между другото, хапчета за възбуждане, и за себе си, и да раздадеш на познатите си…
Вратата на този сексшоп е доста опърпана. Все пак Альона е проявила такт, сигурно е съобразила, че някое по-лъскаво местенце няма да ми е по джоба.
Значи така: ще вляза с независим вид и смело ще кажа: „Само да не си помислите нещо, не купувам за себе си.“ Но продавачката сто на сто ще реши, че я лъжа и че всъщност от сутрин до вечер само това правя — мечтая за изкуствен член.
Ами ако продавачът е мъж?! Тогава изобщо не отивам!
Да разгледаме друг вариант. Най-лесно е да се каже истината:
— Дайте ми, моля, най-еротичните гащички и хапче стимулатор за рождения ден на приятелката ми.