В началото малко, само десетина минути, постоях на празната площадка, като се правех, че съм тук случайно, може и да чакам някого. После, като се озъртах виновно, още веднъж проверих дали някой не ме гледа и се насочих към опърпаната врата. Но щом чух, че някой се качва по стълбите, се озовах обратно на площадката и влетях в магазина „Рибарски такъми“.
А този някой влезе след мен и застана зад гърба ми.
Съгледах много мили рибки играчки. Продавачът каза, че се наричат воблери. Защо ли, за да хванеш една риба, са нужни толкова много малки и симпатични пластмасови рибки?
Този някой, изглежда, се беше заинтересувал от мен, защото продължаваше да стои зад гърба ми и да не отстъпва нито крачка. Обърнах се, за да го погледна, и разбрах че греша — той не сваляше влюбения си поглед от воблерите и изобщо, — ТАКИВА мъже не се запознават в магазини като „Рибарски такъми“…
Мъжествено изморено лице, леко набола вчерашна брада, издадена брадичка… има такъв тип мъже, не са красиви като артисти, а просто са мечтата на всички момичета. Не съм се приближавала до тях нито в училище, нито в университета. Тези мъжествени красавци сигурно само биха присвили мъжествено очи и биха казали: „Какво си мислиш, малката, между МЕН и теб никога не може да има нищо.“ Тогава защо да изпадам в унизителната ситуация на предварително програмиран отказ за любов, приятелство и познанство?
И все пак извадих късмет, че не се показах като нездрава маниачка, както ако бях влязла в сексшопа пред погледа на такъв мъж!
Но от друга страна — и тези мъже все на някого се падат! Например конкретно този обект на женските мечти не може да е свободен до трийсет и шест, седем, осем години — защо иначе ще си купува такава специална въдица и специално влакно за нея. За какво ще му е? Личи си, че разчита да нахрани семейството си с помощта на риболова. Значи има семейство, и най-вероятно, голямо.
Престорих се, че се любувам на изкуствените рибки, и крадешком разглеждах небръснатия красавец. Той гледаше с уважение и мен, и воблерите и беше толкова невероятно хубав, че ми се наложи да купя тези рибки, без да знам защо.
Червената с дългата опашка и синята със зелената глава купих по съвет на мъжествения красавец, но пък за жълтата мненията ни се разминаха. Красавецът каза, че това е глупав и съвсем излишен воблер, а според мен беше хубавичък. (Чувствах се стопроцентова жена, защото гласът му беше толкова нисък и пресипнал.) Все пак купих и жълтия воблер.
Мисля, че тези чудни воблери ще са прекрасен подарък за Никита, той със сигурност няма нищо против риболова.
А на Альона ще кажа, че съм ги купила в сексшопа (последното изобретение на сексолозите) — риболовът безспорно действа релаксиращо и насочва мислите на мъжа от рибата към секса.
Като се възползвах от това, че небръснатият красавец не можеше да си отдели погледа от воблерите, изскочих на площадката и оглеждайки се нервно, все пак се шмугнах в сексшопа и посочих с пръст първите гащи, които съгледах.
Небръснатият красавец остави въдицата си в паркирания пред магазина черен ландроувър, подобен на моя, само че вратите му не падаха и скоростният лост не беше омотан със скоч. Жалко, че не разбирам нищо от ландроувъри, иначе бих могла да определя по колата към кой… спада моят нов познат красавец.
Но към кой какво? Към коя класа ли? Че у нас няма класи, особено пък средна. Да предположим, че този ландроувър е скъп, и какво ни дава това? Мъжественият красавец може да се окаже:
1. Бандит със скъпа кола.
2. Преуспял търговец от Кузнечния пазар.
3. Скромен олигарх, който си има още много коли, но е взел ландроувъра от домашната си помощница, за да отскочи за воблерите.
4. Полярен изследовател и мениджър на отдел „Продажби“.
5. Вманиачен рибар.
6. Който си щете.
Не, нещо повече може да се определи само по лицето… Или по дрехите!
Черни дънки, бежово яке с кожена яка в стил „мачо“ — точно такава има и манекенът на витрината на магазин „Кемъл“.
— Хм-Хм… ъ-ъ-ъ… да ви откарам ли? — предложи небръснатият хубавец, а аз казах, мерси, ние с воблерите сме наблизо.
В семейството ни има закон, предаващ се от поколение на поколение — никога не сядай в колата на непознат. Защо ли върви с мен по „Владимирския булевард“? Дали не иска да си продължим завладяващия разговор за воблерите? За пръв път в живота ми до мен върви мечтата на всички момичета, така че бих могла да съм абсолютно щастлива, но защо мълчи и само от време на време покашля басово? А с продавача чуруликаше като славейче за въдиците и влакната!
И така, в мълчание стигнахме до нас. Тоест той мълчеше, но нали някой трябва и да говори? Лесно намирам теми за разговор с непознати — това ми е от професията, и онези, на които им е трудно, винаги ги съветвам да водят лек светски разговор на обикновени, близки до събеседника теми, например за политика, за новости в литературата и изкуството, а виж, да падаш до лични неща, интересни само за теб, е неправилно. Желателно е да се говори неангажиращо, безгрижно, но с тънък подтекст, благоприятстващ сближаването.