— С джипа ли си? — се поинтересува на висок глас Альона, като че ли всяка сутрин избирам от собствения си гараж ту джип, ту Мерцедес, ту волга. При това Альона прекрасно знае, че моят ветеран стои повреден на двора.
Олга направи физиономия и ме ущипа.
— Альона го каза нарочно, иска всичките й гости да разберат, че имаш джип!
Олга никак не е злобна, просто обича да поклюкарства с мен за Альона. Работата е там, че те двете са много различни. Олга е дребна, черничка, с пола до пода и сребърни синджирчета, а Альона е едра и пълна блондинка с фуркети и със слабост към розови чантички с камъчета. Альона ми е приятелка от училище, втория чин до прозореца, а Олга — от университета, затова им се наложи да се сближат, но разликата в светогледа на пищната блондинка с розови бузи и измъчената бледичка брюнетка постоянно се усеща.
Похвалихме дизайна на антрето и мемориалната плоча и направихме екскурзия из апартамента. Всичко беше ново, блестеше красиво и си подхождаше като в каталозите, навсякъде бяха подредени сувенири, донесени от Альона и Никита от различни страни. По-рано Альона работеше в туризма, уреждаше екскурзии в чужбина и обратно и сигурно е придобила комплекса на вечния изпращач: клиентите отлитат и отлитат надалеч, а той си стои на едно място и им маха с кърпичка… Затова Альона много често пътува по света, но за да бъдем справедливи, винаги си плаща екскурзиите на бившата си фирма.
Преди трите с Альона и Олга бяхме в абсолютно еднакво материално положение, в смисъл че покупката на дънки беше за сметка на икономии от кефир и хамбургски салам. Вярно, че Альона и Никита дълго време живяха в комунална квартира, а Олга наследи от баба си жилище на „Ржевска“, освен това Олга първа започна да пътува в чужбина на фестивали, командирована от различни списания.
А след това всичко се промени. Альона и Никита с твърда крачка се насочиха към богатството (в началото Никита имаше един магазин за хранителни стоки, след това — два, а сега — и аз не знам колко), а Олга лека-полека пое към бедността, но и богатството на Альона, и бедността на Олга от гледна точка на световната революция са съвсем условни, и ние винаги отбелязвахме с гордост, че само в Дивия запад хората дружат на принципа на еднаквото материално положение (богатите ИЗОБЩО не дружат с бедните), а за нас, хора на духа, няма никакво значение кой вече е бил на Малдивите и Сейшелите (това е Альона, а не ние с Олга), и кой — не. Но днес, в този нов разкош на Альона, ни стана малко чоглаво (нищо, скоро ще свикнем и всичко ще си дойде по местата).
В хола имаше картина с нарисуван ясен или дъб. Оказа се, че това е родословно дърво. Никита бил поръчал собственото си дърво на някакъв художник, и то специално за новия дом.
Откъде ли се е взело това дърво? Преди нямаше такова нещо, бяха само Людмила Ивановна и Сергей Николаич. Обикновено те живеят чак до зимата на вилата си в Мшинское и отглеждат зеленчуци. Днес самите Людмила Ивановна и Сергей Николаич ги нямаше, но пък беше тяхното дърво, и краставиците им, и доматите, и едрите червени чушки. Момчетата на Альона също бяха обозначени само на дървото, за почивните дни Никита ги беше пратил заедно с пудела в Мшинское за картофи и моркови.
Олга с висок, напрегнат глас попита Альона защо не е поканила приятелките си от туристическата фирма, с които беше работила почти десет години. Альона леко се изчерви и припряно обясни, че непременно ще ги покани отделно, и прошепна на мен и Олга:
— Представяте ли си как ще реагират, като дойдат тука? Пък и не е само това — те са много различни, това е съвсем различен кръг…
Олга тържествуващо ми изсъска на ухото: „Днес Альона за първи път взе историческото решение да раздели бедните от богатите. Виж, ти се вписваш в новата й концепция, ти си нова рускиня с джип и жилище почти на «Невски», че отгоре на това и психолог.“
— Аха, а теб Альона те е поканила, защото си киножурналистка и можеш да забавляваш публиката с разкази за актьори — отвърнах иронично. На Олга й е криво, че я из гониха от списанието, затова напада Альона: голяма работа, едно дърво, голяма работа, че не е поканила приятелките си от туристическата фирма…
— Альона толкова се е променила, толкова се е променила — мърмореше Олга, — преди любимата й фраза беше „Това е много скъпо“, а сега — „Това изобщо не е скъпо“.
Порових се в паметта си и си спомних, че наистина е така — Альона през цялото време страшно се радва, че килограм изчистени скариди изобщо не струва скъпо и чантичката от „Гучи“ не е скъпа. Направих блиц псих. анализ на личността й и разбрах: Альона просто се е страхувала, че макар материалното им положение да се бе подобрило значително, все още килограм скариди и чанта от „Гучи“ са скъпи за нея, и сега се радва, че не е така, че изобщо не са й скъпи!