— Сети се какво е станало с рибките самци? Да се хванем ли на бас, че няма да се сетиш?
Мениджърът не можа да се сети.
— Предаваш ли се? — попитах я тържествуващо. — Ами всичките самци до един станали импотентни.
Мениджърът разбра прекрасно всичко, закле се в най-скоро време да се приведе в скромния вид, отреден за самките от природата, и спокойно да чака самците сами да доплуват при нея.
Олга замина при Лежащия, а мен обеща да ме откара Стела, тя живее недалеч от нас, на булевард „Жуковски“.
— Е, дотук сме, аз съм направо, а ти — по „Фонтанка“, — каза Стела и аз объркано се изтърсих на улицата на две минути с кола от дома ми.
Странна работа, тя трябваше само да ме остави на „Владимирски“, да обърне и след три минути да си бъде вкъщи на ъгъла на „Литейни“ и „Жуковски“. Сигурно е имала дет лайн за прибирането си у дома.
Като треперех и поглеждах страховитите входове, тичах по тъмната „Фонтанка“. Затова пък докато тичах, прекрасно разбрах защо Стела има договор, нужните температурни условия за съхраняване на тухлите и хотел на Василевския остров.
На заспиване размишлявах за бъдещето на дъщеря си Мура. Дали пък да не запише мениджмънт? Хем е модно, хем престижно! Само че какво ще управлява… Трудно е да си представя област, която се нуждае от Муриното управление. Ами ако за да постигнеш успехи в мениджмънта, трябва да можеш като Стела да изхвърлиш човека посред нощ на две преки от дома му?
Защо й е на Мурка да се съревновава? Тя е непукистка само на пръв поглед, но всъщност е нежна и уязвима и въобще не е готова да се бори за място под слънцето. Моята Мура само ще се усмихне и ще се отдръпне, ще се престори, че и така й е добре, но няма да й е добре, знам си… ще преживява, че другите са станали мениджъри от високите етажи, а тя е от средните или съвсем ниските.
Дори насън ми беше жал за Мениджъра и Стела и благодарях на Бога, че си имам Мурка и че Женка си има Катка.
15 октомври, неделя
Сутринта се обади Альона, плачеше — бикините не свършили работа, хапчето стимулатор — също. Альона каза, че предпочита да мисли, че дефектът е бил в хапчето, а не в Никита.
— Това е просто безобразие — съгласих се аз. — Защо производителите не са съобразили хапчето си с теглото на Никита, дай да се оплачем…
Решихме:
1. Альона спешно да се сдобие с книгата „Всичко, което искате да знаете за секса, но се боите да питате“.
2. Да не казваме на Олга (приятно ми е, че Альона ме смята по-близка от Олга), че от бикините не е имало полза, а само че хапчето не е подействало.
23 октомври, понеделник
Вечерта имам среща с Роман, много се надявам да си оправя лошото, направо отвратително настроение (лошото настроение ме държи почти седмица, особено днес, защото животът ми е пълен крах). Но тази вечер пак ще почувствам, че животът е прекрасен, защото имам близък човек, който се интересува от мен, от всяка свързана с мен дреболия (много, много близките хора са затова, да се подкрепят един друг в този чужд и враждебен свят).
Списък на неприятностите — причини за лошото ми настроение:
1. Колата не пали (а това е въпрос не само на загубеното за ремонт време, но и на пари, колко?).
2. Не стига, че се налага да ходя пеша и да оставям ветерана съвсем сам, ами и Плешивия се дразни, че му преча на работата по благоустрояването на двора. (Плешивия се е развихрил и иска да построи още един фонтан, вдясно от контейнерите за боклук.) За какъв дявол му е още един неработещ фонтан? Може пък да не му дават покой градините в Петерхоф?
3. И къде да се дене ветеранът, след като не пали и не може да се изпари от двора, докато трае ремонтът?
4. Мура има двойка по физика, а общо са четири (четири двойки).
5. И всякакви други дреболии, примерно не съм се виждала с Роман повече от седмица. Е, добре, да кажем, че и сама съм си напълно достатъчна, но той как я кара без мен, просто ми е интересно.
Пиша преди да заспя.
Срешнах се с Роман в апартамента на негов приятел. Приятелят му го отстъпил от шест до седем и половина, но Роман каза:
— По-добре да си тръгнем към седем и двайсет и да не забравим да оправим всичко.
Сексът беше някак тъжен, но бърз. Или бърз, но тъжен.
…Разсъблеченият човек, ако го погледнеш с непредубеден поглед, е много смешен. Защо има таково смешно тяло по средата, отстрани — четири лапи, а на всяка лапа по пет малки израстъчета? Нагоре стърчи шия, от шията — глава, а на главата растат уши — не, наистина, погледнете с непредубеден поглед! И защо това същество с лапи и уши не разбира, че физиологичната реакция на секса е различна при мъжете и жените? И психологическата е различна!