— Как си позволявате!… Идвате тука!… Когато съм заета!… А вие!…
От изненада моментално изхвърчах от кабинета й и през целия ден се ядосвах, че не съм й отвърнала достойно. В какво се бях провинила, защо ме изгони? И защо един човек да може да гони друг? Само защото ИМА КАБИНЕТ? И Е НАЧАЛНИК? Но нали не аз бях постъпила невъзпитано и дори крайно грубо, защо тогава точно на мен ми е толкова неприятно?
Видях се с Роман, исках да му разкажа как ме е обидила завеждащата, но не успях и сега ми е много тъжно. Защо? Като психолог знам — ако човек без никаква причина е в лошо настроение, му трябва шоколад. Ако няма подръка шоколадче и го мързи да иде до магазина, може да използва и други методи, например да сподели или да запише мислите си.
За всеки случай направих и едното, и второто, и третото — изядох голям шоколад „Виспа“, написах „Трактат за простащината“, а после го прочетох на всички по телефона.
Трактат за простащината
Кое ни засяга най-болезнено, ако ни нагрубят? Нали не ние сме се държали зле, а някой друг. И какво ни засяга, че той е такъв?
Излиза, че работата не е в това, а че не сме могли да отвърнем на простащината подобаващо.
Но: по принцип е невъзможно да й се отговори достойно. А щом е така, не бива да преживяваме.
Освен това проведох социологическа анкета на тема: „Как реагирате на простащината?“
1. Альона:
— Моментално отвръщам със същото.
(Не ми върши работа, защото аз не успявам толкова бързо да открия у себе си подходящата за случая реакция. Изкопавам я чак след известно време, когато вече е излишна.)
2. Олга, Женка, мама:
Страшно се объркват и зяпват простака объркани и стреснати, сякаш току-що са им се изплюли във физиономиите.
Делят се на два подвида. На първия подвид (Женка и мама) са му нужни от десет минути до месец, за да намерят достоен отговор, макар че това е без значение, защото моментът тъй или иначе е изпуснат. Вторите (Олга) вместо да търсят отговора, плачат, напиват се, посърват или напускат работа.
Изводи:
Не очакваме, че ще се нахвърлят върху нас и ще ни нагрубят, защото принципът ни в отношенията с хората е друг — мир, приятелство, доброжелателност.
Мама, Олга, Женка (и Альона, тя просто има по-голям опит от дългогодишната си работа в женски колектив), и аз също — всички ние сме просто ангели, които носят в живота доброта, любов и съпричастие.
3. Останалите (секретарката на нашата катедра): Постоянно се намират в положение на кръгова отбрана, затова на никого не му идва и наум да се държи агресивно с тях. Бузите на такива хора винаги са леко зачервени, погледът — напрегнат, брадичката им е издадена напред, от очите им хвърчат стрелички.
(Не ги приемам по естетически съображения.) Препоръки:
— Желателно е човек да си прегледа стомаха на лекар и да се занимава повече със секс. Сексът помага да се отпуснеш и да възприемаш света, сякаш той е влюбен в теб, а не търси постоянно кого да прецака.
Днес беше ден за караници, обиди и конфликти. Мурка също е в конфликт — с историка.
Казва, че историкът е пълно куку. Той е на двайсет и две години и веднага след института е станал учител за хиляда и петстотин рубли.
— Може би това му е призванието — подхвърлих аз.
— Що за призвание е това да получава хиляда и петстотин рубли? — възрази Мурка. — Ние с момичетата смятаме, е мъжът трябва да печели пари, иначе е беден и не е сексуален.
Хм, Мура и момичетата смятат, че историкът не е сексуален…
Преди да заспя, си помислих, че трябваше да смъмря Мурка и момичетата, че намират историка несексуален.
От друга страна, точно днес разказвах на първи курс, че хората имат различен темперамент и някои темпераменти изобщо не могат да си паснат. Например холерикът и меланхоликът трудно биха живели заедно. Холерикът е винаги възбуден и безмилостно дразни и измъчва меланхолика (морално, не буквално), и поради това на меланхолика му е черен животът.
И точно в този момент една студентка вдигна ръка и каза, че това е пълна идиотщина, тоест, извинявам се, пълна глупост, най-важното е партньорът да печели много, пък тогава можеш да… мисля, че каза, да се справиш с темперамента, после се поправи. И тогава мнозина се развикаха — правилно, правилно, най-важното е много да печели!
Представих си: прибира се веселият Холерик вкъщи и вижда, че неговият Меланхолик седи в ъгъла и плаче. Холерикът щипе Меланхолика, закача го, а Меланхоликът плаче ли плаче. Тогава Холерикът интригуващо подхвърля: „А аз имам много пари…“, но Меланхоликът се усмихва печално и казва през сълзи: „Я да видя какво си ми донесъл?“ Принципно различна, нова дума в науката!