Но щом това „поколение на пепси колата“ така или иначе не е духовно като нашето, щом Мурка и другите момичета са толкова меркантилни същества, защо пък моята Мурка да не стане зъболекар — всички знаят, че стоматолозите печелят добре. Вярно, че приятелите ми лекари винаги са твърдели, че стоматологът не е истински лекар дори казват: „Щом е учил за стоматолог, под престилката е пън двуног!“ Затова пък Мура ще може да се грижи за престарелия Денис, освен това ще оправи и десния горен зъб на Женка, той й расте накриво.
За медицинския институт държат изпити по химия и биология, а поне с химията Мура се справя по-добре, отколкото с физиката.
Едва дочаках сутринта, за да споделя разсъжденията си с мама, Мура и Женка.
4 ноември, събота
Сутринта проверявах знанията на Мура по химия. Още от училище помня, че в тази химия всичко е много просто, трябва само да разбереш, че киселините започват с Н, а всички видове спирт завършват с ОН.
— Е, Мурка, кажи бързо на какво завършва всеки спирт?
— Спирт ли? — повтори Мурка. — Завършва на „т“.
Някои политици също не са се учили много добре в училище, пък вижте само каква кариера направиха! И с моята Мура ще е така — частните учители ще я научат да прави разлика между баба и жаба и работата е в кърпа вързана! При това каква професия само — чистичка, с бяла престилка, ако стане нещо, цялото семейство ще излекува! И винаги ще има за хляба.
Днес нещо не ми е добре, гади ми се и ми се вие свят. И гърло ме боли.
— Мура, гади ми се и ми се вие свят. Какво ли ми има? Кажи като бъдещ лекар!
— Имаш кариес — отвърна Мура и се понесе към училище.
Пак аз трябва да се разхождам с Лев Евгенич… а така ми се повдига…
И в този миг всичко в мен изстина и затрепери, а ръката ми сама посегна да набере номера на Женка. В Германия е седем сутринта, но проблемът не търпи отлагане.
— Женка, всичко свърши! Гади ми се, а и ми закъснява.
— Колко си глупава, не ти закъснява, това е климаксът! — рече Женка.
— Не, закъснява ми, закъснява ми! — развиках се аз. Тя просто е сънена и не проумява.
За какъв климакс може да става дума малко над трийсетте?!
Като се разбуди окончателно, Женка реагира на новината като изпечен гинеколог и започна да ми задава насочващи въпроси — кога е било за последен път това, кога — онова…
— Купи си тест за бременност — посъветва ме тя.
Не разбирам защо ми е тест. Зрелите опитни жени нямат нужда от него, и така е ясно, че всичко говори за бременност — и ми се гади, и ме боли гърлото.
Впрочем вече ми се гади ужасно, добре, че имам само вечерни лекции… Трябва да поговоря в деканата да ми променят графика, бременните се нуждаят от повече сън.
— За никаква бременност не може да става и дума. Ще направя аборт — отсякох аз.
— Правилно — одобри Женка.
— За нищо на света няма да абортирам — сама си противоречах. Срам ме е да си призная пред лекаря, че на моята възраст не мога да се предпазвам, и най-важното, по принцип съм против абортите. Това е убийство. По-рано всички правеха аборти, но сега, като се приближихме до всички религии едновременно, не искаме църквите, към които се числим, да ни осъждат.
Не смятам, че абортът е убийство, защото откъде мога знам? Просто ако някой вече си има Мурка или Катка, направи аборт е все едно да… с една дума, просто му е невьзможно.
Много ме е страх от мама.
— Представям си какво ще каже майка ти — подсмихва се Женка.
И аз си представям. Е добре, знам как да реша проблема с мама — нека сама види, че съм бременна, като се роди детето.
С отслабнал глас уведомих Женка, че не мога да говоря повече — трябва преди лекциите да си настържа моркови.
Домързя ме за морковите, но реших да съобщя новината на всички.
Олга взимаше интервю от някаква важна личност и дори не можа да си поговори с мен както трябва. Обеща да идва да се разхождаме два пъти в седмицата. Лъже, само ме залъгва! Тя е ту на филмови форуми, ту на прожекции за пресата.
Затворих телефона и си представих как си вървя с количката по „Владимирски“, сама. Ожесточено си гледам часовника на всеки пет минути и проверявам не са ли изтекли двата часа за разходката. Или стоя отегчено до пясъчника. Или водя детето за ръка в детската градина, пак сама. А най-ужасното е в първи клас, и пак всичко отначало — бастунчета, камшичета…