…Роман не се обажда и така е редно, защо да се отвлича в деня на семейното щастие и благополучие? Ако бях омъжена, сигурно щях да осъждам всички, които имат роман като мен с женения Роман.
…Бих ли ги осъждала наистина? Всичките, без изключение? Ами ако там има любов?
Точно в единайсет и половина телефонът иззвъня. Това е Роман!
Оказа се Женка. По нея можеш да си сверяваш часовника. При тях в Германия програмата „Време“ върви два часа по-късно, отколкото у нас, тъй че Женка, щом се нагледа на новини от родината, и току се обади.
— Скоро при вас няма да има никаква свобода на словото. Знам си аз, това е все вашият Путин.
Женка не го обича и настройва и мен против него, а аз обичам своя Гарант на конституцията. С него сме учили в едно и също училище. Той, разбира се, е по-голям, но все пак сме съученици, дори понякога го сънувам. Според мен е много важно жените да харесват президента на страната си — значи всичко върви нормално. Това да не ти е Брежнев. Впрочем и той не беше лош като дядо, но дори само понятието дядо принадлежи на миналото, а не отива с теб в бъдещето.
Като избираха за първи път Путин, водещият на предизборното предаване ме попита:
— Ако трябваше да заминете в чужбина за четири години, с кого бихте оставили децата си? — И посочи няколко предварително приготвени варианта за отговор: Путин, Явлински, Зюганов.
Путин не участваше в предаването. Зюганов призивно си изпъчи корема, а Явлински се поизправи и размърда — с мен, с мен!
Тогава се замислих. Ако оставя Зюганов да наглежда Мурка, тя със сигурност ще е нахранена, но като се върна, току-виж моята Мура ме посрещне с добри по болшевишки присвити очи? Или пък започне да скърца със зъби?
С Явлински няма да я оставя! Той избщо ще забрави за Мурка. А с Путин всичко ще е наред — ще ме посрещне моята Мура, чистичка, спретната, с бели три четвърти чорапки, пълна отличничка и след часовете — на кръжок по хорово пеене. Да й се не нагледаш! Той и на родителските срещи ще ходи навреме. И тогава избрах — ще оставя Мура с Путин.
Двете с Женка набързо обсъдихме:
1. Новите ми издължени отпред обувки.
2. Романа ми с Роман (Женка смята, че не всичко е изгубено и днес той ще се обади).
3. Материалното положение и на двете ни. И двете ни положения не са цветущи: Женка току-що я уволниха от длъжността на немски счетоводител и сега получава помощи за безработни. Добре, че обажданията от Германия са толкова евтини и тя може да ми звъни без оглед на материалното си положение, а за собственото си положение възнамерявам да помисля по-късно.
Пак се звъни! Това вече е само Роман! Хвърлих се към телефона като Лев Евгенич при звука на сипваната в паничката храна.
Няма нищо по-обидно от това да скочиш за обаждането на Роман, а то да се окаже мама, като че ли не съм притрябвала никому освен на майка си. Мама се интересуваше от оценките на Мура. Че какви оценки на първи септември, при това на Мура?! Първите сведения за Мурините успехи ще постъпят не по-рано от декември — през декември обикновено ме викат в училище. Казах на мама, че Мурка е получила петица по литература и четворка по история.
Може би Роман все пак ще се обади? Той знае, че си лягам много късно, че чета.
Позвъни Альона, след нея Олга.
Реших, че ще записвам само най-интересното от разговорите с приятелките, иначе никакъв дневник няма да ми стигне. Или по-добре да карам по ред. Днес е на ред Альона.
Най-интересното — Альона каза, че са приключили с ремонта в новото жилище, че започват да го обзавеждат и много скоро ще канят гости за нова къща, но това няма да е обикновено събиране, а СТРАШНО ВАЖНО СВЕТСКО МЕРОПРИЯТИЕ. Нямам търпение за мероприятието, но то за съжаление няма да е скоро — на Альона и Никита им остава да обзаведат пет стаи, килер и дрешник.
И още нещо (от най-важното). Альона тайнствено подхвана:
— Трябва да се посъветвам с теб като с психолог… — и млъкна.
С помощта на спец. псих. методи успях да я успокоя и да я разговоря.
Оказа се, че през последната година Никита й обръщал много малко внимание. Тоест тя едва сега си дала сметка, че е така цялата последна година. Отначало не забелязвала — купили новото жилище, после пък правили ремонт, сега обмислят как да го наредят, едно, друго, трето и тя така и не забелязала, че сексуалният им живот бил сведен от два пъти седмично на… е, с една дума, тя не си спомня кога за последен път се е случвало…
— Кога? — попитах я строго (психологът, както и лекарят, трябва да знае всичко).
Альона извърташе и се опитваше да набеди за липсата на сексуален живот разни обективни обстоятелства, например пудела, който спял в краката им и ръмжал, когато Никита се опитвал да я докосне, но това звучеше неубедително — Никита и на ръст, и на широчина е по-огромен от гардероб и за нищо на света не мога да повярвам, че се бои от минипудел, голям колкото телефонната слушалка.