Та така, понеже съм бивша Палечка, винаги са ме привличали мъже поне метър и осемдесет и пет, в краен случай — осемдесет и три, и такива едни… с широки рамене, едри ръце и подчертано мъжествени лица. А Роман е среден на ръст, с тесни рамене, с фино интелигентно лице и дори носи очила. Затова пък е продуцент. И най-важното (не за него, а за мен) е, че се появява всяка седмица на синия екран!
Сега, то се знае, не сме 50-те години, и телевизията отдавна е влязла във всеки дом, затова този негов телевизионен имидж изобщо не ми подейства така, както на героинята от „Москва на сълзи не вярва“, която на бърза ръка се отдаде на някакъв пройдоха от телевизията. Но и аз не бях виждала преди жив телевизионен водещ в реално време! Роман води предаването „Музика и не само“, за музика и не само.
Роман ми каза, че му е много хубаво с мен, защото двамата не просто спим заедно, а аз живо се интересувам от проблемите му, докато жена му е безразлична към неговите проекти. Аз си мечтая да работя в телевизията и да се срещам с всички тези интересни хора (сигурна съм, че и при тях съществуват псих. проблеми и мога да съм им полезна), а на жената на Роман сигурно не й се работи в телевизията и в това е проблемът.
— Защо не си вземем стая в някой мотел! — предложи Роман.
О-о-о! В мотел!… Като на кино! Досега никога не съм наемала стая за час в крайпътен мотел. Предложението ми допадна!
Чак като наближихме мотела, се сетих, че не смятах днес да се срещаме ТАКА с Роман, а мислех, че само ще се разходим и нищо повече… Какво да правя? Нима сега, когато за първи път имам страхотната възможност да се почувствам като проститутка от американски филм, всичко ще отиде по дяволите, само защото съм с бели памучни пликчета?!
Пликчетата са бели, сутиенът ми — не помня какъв, може би черен, а може и да е бежов… А колкото до краката ми, още не съм ги епилирала. И е много възможо чорапите ми да са леко различни — единият черен, а другият прозрачен. Не можех да кажа точно, защото бях с панталон и затворени обувки.
— Как мислиш, дали в мотела ще ни помислят за преследвани от целия свят любовници? Или че си ме ангажирал за един час? — попитах.
Роман отвърна, че напразно се лаская и вече съм излязла от възрастта, в която ти плащат на час…
В стаята се посборихме на шега и после се сдобрихме…
А точно снощи Альона ме попита: „Добре ли ти е с този твой Роман?“ (В последно време сексът я занимава твърде много.) Казах, че ми е добре. Но всичко зависи от това какво значи добре и какво — зле. На мен ми е добре, когато ме обичат и ме обсипват с ласки.
И между другото знам от клиентки, които специално ме търсят, за да обсъдим личния им живот, че слуховете за женския оргазъм са силно преувеличени. Много жени са започнали да изпитват нещо подобно на страст едва след трийсетте и дори тогава никой не може да бъде сигурен, че точно това е той — прехваленият оргазъм. А една прочута художничка признава в мемоарите си (мемоарите са написани на френски), че в леглото й са били почти всички поети от Сребърния век, и какво от това?! Оказало се, че от поетите нямало никаква полза и дамата изпитала първия си оргазъм на седемдесет и шест години! Добре, че от дете са ме учили на чужди езици, иначе не би ми дошло и наум да чета на френски и бих пропуснала този интересен и обнадеждаващ факт.
Роман дори не забеляза, че пликчетата ми са бели, а сутиенът черен, само след това вметна, че повече му харесват цветните комплекти. Но аз не съм виновна! Я той да се пробва да поживее с Мура! Мурка ми краде с клептоманска страст всичко, най-вече чорапи и чорапогащници! Принудена съм да нося каквото остане… Но на света има неща, които не мога да проумея — защо са й например пликчетата ми, които са с два номера по-големи от нейните? А ако трябва да съм честна — с четири.
Вечерта сметнах, че денят е бил прекалено тежък, емоционално и сексуално наситен, за да чета „Изследване на историята“, затова четох новата Маринина. Учудих се, че вече не пише кримки, а много трогателно се опитва да бъде писател. Само че защо толкова много я интересуват най-дребните битови подробности — колко пъти е разбъркала борша героинята, къде е изсипала боклука, в лопатка или на вестник? Независимо от борша и боклука, я изчетох. Щом човекът се е старал толкова заради нас, и ние с цялата си благодарност трябва да сме готови да го прочетем.