От мястото, където седеше, капитан Блъд изгледа зловещото туловище на капитана на „Бонавантюр“, а тримата моряци от „Синко лягас“ забелязаха смаяни, че той се усмихва. Отначало Блъд беше толкова необичайно неуверен и страхлив, а сега така нарочно и дръзко предизвикателен. Не можеха да го разберат. Хагторп заговори от името на тримата.
— Какво искате да кажете, капитане? Какви са намеренията ви спрямо нас?
— Ще ви окова във вериги и ще ви затворя под палубата, където не ще можете да сторите пакост.
— Господин, сър… — започна Хагторп, но Блъд го прекъсна с ясния си, приятен глас:
— И вие, господин Жоанвил, ще допуснете това, без да протестирате?
Жоанвил разпери ръце, издаде долната си устна и повдигна рамена.
— Сам си го заслужихте, капитан Блъд.
— Значи сте тук, за да докладвате именно това на господин Д’Ожерон! Добре, добре! — Той се изсмя с горчива нотка в гласа.
Тогава навън, сред смълчаното пладне, ненадейно отекна оръдеен изстрел и всички трепнаха. Разнесоха се крясъци на уплашените чайки, настъпи пауза, в която хората се спогледаха, а после Истърлинг отправи малко неспокойно въпроса си, без да се обръща към някого:
— Какво е това, по дяволите? Блъд му отговори учтиво:
— Не се тревожете, скъпи капитане. Това е само салют във ваша чест, изстрелян от Огл, артилериста — опитния артилерист на „Синко лягас“. Разправих ли ви за него вече? — Погледът му включи във въпроса всички присъствуващи.
— Салют ли? — запита Истърлинг. — Какво, по дяволите, искате Да кажете? Салют ли?
— Обикновена учтивост, напомняне за нас и предупреждение за вас. Да ни напомни, че сме отнели цял час от времето ви и че не трябва да злоупотребяваме повече с гостоприемството ви. — Той се изправи на крака и застана спокойно в елегантния си черен испански костюм, украсен със сребро. — Ще ви пожелаем всичко най-добро, капитане.
Истърлинг измъкна пистолета от пояса си с пламнало лице.
— Ах ти, преструващ се палячо! Няма да напуснеш кораба!
Но капитан Блъд продължи да се усмихва.
— Наистина това ще бъде много зле за кораба и за всички на борда му, включително и за този чистосърдечен господин Жоанвил, който е уверен, че ще му платите обещания дял от измисленото съкровище, за да лъжесвидетелствува против мене и да ви оправдае пред губернатора за завземането на „Синко лягас“. Както виждате, не си правя никакви илюзии за вас, драги капитане. За такъв мошеник сте малко прекалено прозрачен.
Истърлинг се разрази с порой от заплашителни псувни и размаха пистолета. Въздържа се да го използува само поради неясното безпокойство, породено от шеговитото държане на госта му.
— Губим си времето — прекъсна го Блъд — и повярвайте ми, миговете стават все по-ценни. Най-добре е да знаете в какво положение се намирате. Заповедите ми за Огл бяха, че ако до десет минути след салюта аз и приятелите ми не напуснем „Бонавантюр“, той трябва да пробие с изстрел предната част на кораба ви до ватерлинията и да стреля, докато ви потопи. Не вярвам, че ще са необходими много изстрели. Огл е изключително добър стрелец. В кралския флот е служил с отличие. Струва ми се, че ви разправих за него.
Жоанвил наруши краткото мълчание, което последва.
— Господи! — изблея той и скочи на крака. — Пуснете ме да си вървя!
— О, престани да квичиш, френски плъх такъв! — изръмжа разгневеният Истърлинг. След това се нахвърли ядно върху Блъд, като размахваше заканително пистолета. — Ах ти, подло докторче! Университетска мърша! Както ти казах, най-добре щеше да сториш, ако беше останал при вендузите си, да пускаш кръв.
Кръвожадните му намерения бяха очевидни. Но Блъд се оказа твърде бърз. Преди някой да успее дори да отгатне какво смята да направи, той хвана за гърлото шишето канарско вино, което стоеше пред него, и го строши в лявото слепоочие на капитан Истърлинг.
Когато капитанът на „Бонавантюр“ залитна към стената на кабината, Питър Блъд му се поклони леко.
— Съжалявам — подзе той, — че нямам вендузи; но както виждате, мога да извърша флеботомия10 и с бутилка.
Истърлинг се свлече безжизнен в подножието на стената. Тази гледка раздвижи офицерите му. Втурнаха се към капитан Блъд, надигна се шум от дрезгави гласове и някой посегна към него. Но резкият му глас надви врявата:
— Не забравяйте! Секундите текат. Десетте минути почти минаха и или аз и приятелите ми ще си отидем, или всички заедно ще потънем в това корито.