Най-напред корабът трябваше да се снабди с всичко необходимо, а тъй като за тази цел Блъд не смееше да се доближи до никоя английска или испанска колония, следваше, че ще се отправи към някое от неутралните холандски владения и там ще се възползува от единствената оставаща му възможност. Освен това без опитен пилот Блъд едва ли щеше да посмее да мине лесно сред опасните рифове на Бахамските острови. Затова лесно се стигаше до извода, че целта му са Наветрените острови с намерението да хвърли котва в Сан Мартин, Саба или Санта Еустасия. Уверен, че ще го догони, преди той да стигне до най-близкото от тези испански селища, отстоящо на около двеста левги11, „Бонавантюр“ пое източен курс покрай северните брегове на Хаити.
Нещата обаче не се развиха толкова просто, колкото си ги представяше Истърлинг. Вятърът, отначало благоприятен, надвечер се обърна откъм изток и през нощта се засили; така че призори — гневно утро със зловещо почервенели облаци — „Бонавантюр“ не само не беше напреднал, а се беше отклонил на няколко мили от курса си. После към пладне вятърът се обърна откъм юг и рязко се засили. Довлече буря от Карибско море и цели двадесет и четири часа „Бонавантюр“ се мята из нея с голи мачти и затворени люкове срещу талазите, които го блъскаха напреки и го подмятаха като тапа от бездните до върховете на вълните.
За щастие едрият Истърлинг беше не само добър боец, но и способен моряк. Под вещото му ръководство „Бонавантюр“ премина изпитанието без повреди, за да поднови преследването, когато най-после бурята премина и задуха постоянен бриз от югозапад. С разпънати платна корабът се плъзгаше бързо сред големите вълни, останали след бурята.
Истърлинг ободри хората си, като им напомни, че ураганът, който ги забави, сигурно е забавил не по-малко и „Синко лягас“; и като се вземе предвид какви дръвници управляват някогашната испанска фрегата, вероятно бурята е била от полза за „Бонавантюр“.
Какво точно им беше донесла бурята, щяха да разберат на следващата сутрин, когато недалеч от нос Енганьо забелязаха някакъв галеон, който в далечината отпървом взеха за тяхната жертва, но скоро видяха, че е друг кораб. Че е испански, се разбираше не само от високата му надстройка, но и от кастилския флаг, развяващ се под разпятието на върха на главната мачта. Всички платна на главната мачта бяха прибрани и само с фока и едно диагонално платно корабът несръчно плаваше към протока Мона с вятър откъм бакборда.
Видът на повредения кораб възбуди Истърлинг като ловджийско куче, подушило елен. За момента търсенето на „Синко лягас“ бе забравено. Тук имаше друга жертва, която можеше да се завземе много лесно.
Той бързо изрева нарежданията си от кърмата. Палубата беше почистена с трескава бързина и от носа до кърмата бяха опънати мрежи, за да хващат мачтите и рейте, които можеха да бъдат улучени в предстоящото сражение. Чард, помощникът на Истърлинг, нисък як мъж, тъп във всичко друго освен в управлението на кораба и боя със саби, пое кормилото. Артилеристите по местата си откриха оръдейните отверстия и разпалиха факли, готови да изпълняват заповедите. Защото колкото и недисциплиниран да беше екипажът на Истърлинг при обикновени условия, той съзнаваше необходимостта от дисциплина, когато предстоеше сражение.
Застанал нащрек върху кърмовата палуба, пиратският капитан наблюдаваше испанския кораб, към който се доближаваха бързо, и с презрение забеляза суетнята на палубата му. Опитните му очи от пръв поглед разбраха какво му се е случило и с гърления си глас съобщи заключенията си на Чард, застанал под него на кормилото.
— Бил е на път за Испания, когато ураганът е връхлетял върху него. Счупена е главната му мачта, вероятно има и други повреди, връща се към Санто Доминго, за да ги поправи. — Истърлинг се изсмя гърлено и поглади гъстата си черна брада. Тъмните, смели очи на едрото му червено лице блеснаха лукаво. — Дай ми испански кораб на път за родината си, Чард. На борда на това корито сигурно има съкровище. Слава богу, най-после ни се усмихна щастието!
И наистина беше така. Истърлинг отдавна се оплакваше, а и това беше истинската причина да желае „Синко лягас“, защото малкият кораб не подхождаше, за да се нахвърля с него върху истинската плячка в Карибско море. Никога не би се осмелил да нападне този тежко въоръжен галеон, ако поради повредите той не можеше да маневрира, за да насочи оръдията си във фланг.
В този миг испанският кораб даде залп от дясната си кърмова част и с това определи съдбата си. „Бонавантюр“, който се приближаваше право към него с носа си, представляваше трудна цел и с изключение на едно гюле, попаднало в носовата част, не претърпя никакви повреди. Истърлинг отвърна с огън от оръдията на носа, като се мереше високо, и помете палубите на испанеца. После, като избягна ловко несръчния му опит да завие и да промени положението си, „Бонавантюр“ се доближи до него откъм задната му част, където оръдията бяха празни. Разнесе се дрънчене, трясък от удара, скърцане на допрените такелажи, пукане и трополене на счупени рей и тъпите удари на абордажните куки, които се забиваха в дървото на испанеца, за да закрепят двата кораба един за друг, и те тръгнаха заедно по вятъра, а пиратите, след като дадоха залп с мускети, поведени от огромния Истърлинг, като мравки нахлуха през фалшборда на испанеца. Бяха двеста разярени мъже с кожени панталони, някои и с ризи, но повечето без нищо друго, и с голите си, загорели, мускулести тела имаха още по-ужасяващ вид.