На около по-малко от две мили един голям, червен кораб с разпънати платна заобикаляше нос Рафаел и плаваше почти насреща им. Телескопът на Истърлинг потвърди веднага онова, което бе заподозрял, без да вярва и с невъоръжено око. Този кораб беше „Синко лягас“, първоначалният обект на преследване, който в бързината си, изглежда, бяха изпреварили.
Всъщност, когато попаднаха в бурята близо до Самана, Джереми Пит, който управляваше „Синко лягас“, отправи кораба към закрилата на залива и го остави на завет зад носа, без никой да го забележи, за да отплава отново, след като бурята премина.
Истърлинг малко го беше грижа как е станало всичко, но сметна внезапната и неочаквана поява на „Синко лягас“ за знак, че съдбата, която доскоро се проявяваше така скъпернически спрямо него, сега беше решила да го отрупа с дарове. Ако успееше да се прехвърли със съкровището на „Санта Барбара“ върху този здрав, червен кораб, той бързо щеше да се завърне, и то с голяма сила на свое разположение.
Срещу толкова тежко въоръжен и с толкова малоброен екипаж кораб като „Синко лягас“ не можеше да става въпрос за друга тактика освен за абордаж и капитан Истърлинг сметна, че това не ще затрудни по-бързия и повратлив „Бонавантюр“, командуван от опитен моряк, на когото щеше да се противопостави един дръвник, лекар по професия.
Затова Истърлинг сигнализира на Чард да се заеме с тази лека задача, а Чард, горящ от желание да си уреди сметките с човека, който вече ги бе обидил, измъквайки се като пясък през пръстите им, завъртя кормилото и заповяда на хората да заемат бойните си позиции.
Пит извика капитан Блъд от кабината, той се изкачи на кърмовата палуба и с телескоп в ръката се зае да наблюдава трескавата дейност върху палубите на своя стар приятел „Бонавантюр“. Не се съмняваше какво означава тази дейност. Макар и лекар, той едва ли беше дръвник, както прибързано го бе преценил Чард. Службата му под командуването на Де Ройтер в онези авантюристични години, когато бе пренебрегнал медицината, го бе научила на много повече неща за тактиката на боя, отколкото Истърлинг въобще знаеше. Той не се обезпокои. Щеше да покаже на тия пирати, как се е възползувал от уроците на великия адмирал.
Също както за „Бонавантюр“ беше от съществено значение да използува тактиката на абордажа, така за „Синко лягас“ беше жизнено необходимо да разчита само на огневата си мощ. Защото с едва двадесет души на борда не можеше да влезе в ръкопашен бой при числено превъзходство на почти десет срещу един, както ги бе пресметнал Блъд. Затова сега той нареди на Пит да завърти кормилото, да държи колкото може по-близо по вятъра и да поеме курс, който да ги поведе към задната част на „Бонавантюр“. Заповяда на Огл, този бивш артилерист от кралския флот, да се настани на долната палуба, като вземе за артилеристи всички хора на борда, с изключение на шест души, които трябваше да останат горе.
Чард веднага разбра целта на тази маневра и изпсува през зъби, защото Блъд имаше предимство. Чард беше още повече ограничен, понеже „Синко лягас“ трябваше да бъде превзет, за да послужи за собствените им цели, и не биваше да го поврежда с оръдията си, преди да направи опит за абордаж. Освен това той разбра на какъв риск се подлага при този опит поради по-дългобойните и с по-голям калибър оръдия на „Синко лягас“, ако корабът се ръководеше решително. А като че ли на тоя капитан не му липсваше решителност.
Междувременно разстоянието между двата кораба бързо намаляваше и Чард съзна, че ако не поизбърза, ще се окаже в обсега на оръдията с открит фланг. Понеже не можеше да поведе кораба си по-близо към вятъра, той обърна курса на югоизток с намерение да направи широк кръг и да попадне откъм наветрената страна на „Синко лягас“.
Истърлинг, който наблюдаваше маневрата от палубата на „Санта Барбара“ и не можеше напълно да разбере целта й, изруга Чард, че е глупак. Започна да го псува още по-ожесточено, когато видя „Синко лягас“ да възвива внезапно наляво и да се втурва след него, сякаш се кани да го преследва. Чард обаче се зарадва на това, прибра част от платната и позволи на другия кораб да се приближи. После „Бонавантюр“ отново разпъна всичките си платна и с вятъра откъм кърмата се опита да извърши обиколна маневра.
Блъд разбра целта му, на свой ред прибра платна и застана така, че когато „Бонавантюр“ завие на север, да застане с фланг към него под обсега на тежките му оръдия. За да избегне това, Чард се видя принуден да завърти кормилото и отново да се впусне на юг.