При вида на този нов неприятел от по-различен тип Волверстон изръмжа някаква псувня.
— Това е краят ни! — извика той.
— Съвсем не съм сигурен дали това не е началото — отвърна му Блъд с нещо подобно на смях в гласа си, който преди беше измъчен и отчаян. Заповедите му, които последваха веднага, показаха какво има предвид. — Вдигнете на мачтата испанския флаг и наредете на Огл, когато завиваме, да изпразни носовите оръдия по „Бонавантюр“.
Пит завъртя кормилото и с натегнати въжета и скърцащи скрипци „Синко лягас“ бавно възви, а върху гротмачтата му храбро се развя златно-червеното знаме на Кастилия. Миг по-късно двете оръдия на носа изгърмяха безрезултатно, от една страна, но с много голям ефект, от друга. Огънят им накара испанците ясно да разберат, че виждат пред себе си кораб на съотечественици, който преследва английски пирати.
Несъмнено щяха да се наложат някои обяснения, особено след разкриване името на „Синко лягас“, ако испанците случайно бяха запознати с неотдавнашната му история. Но това щеше да стане едва след като се справеха с „Бонавантюр“, а Блъд се задоволи да остави на бъдещето развоя на събитията.
Междувременно испанецът, стражеви кораб от Санто Доминго, привлечен по време на патрулното си плуване зад нос Еспада от оръдейни изстрели в открито море, започна да действува, както се очакваше. Дори без флага, който сега се развяваше на гротмачтата му, испанският произход на „Синко лягас“ ясно се долавяше по външния му вид; не по-малко ясно беше, че води бой с този очевидно английски кораб. Стражевият кораб влезе в боя, без нито за миг да се поколебае, и изстреля страничен залп по „Бонавантюр“ в момента, когато възвиваше, за да избегне тази внезапна и непредвидена опасност.
Чард се разпсува като побеснял, когато корабът му се разтърси от ударите, попаднали от носа до кърмата, и бушпритът13 увисна сред мрежа от въжета напреки на носа. В гнева си той заповяда да се отвърне на огъня и нанесе известни повреди на стражевия кораб, но без да намали подвижността му. Испанецът навлизаше все повече в боя и възви, за да даде залп по английския кораб с оръдията от десния си борд, а Чард, загубил вече ума и дума, също възви, за да отвърне или дори да изпревари този залп.
Едва когато маневрата беше завършена, той се сети, че с празните оръдия на другия си борд беше напълно безпомощен и уязвим за нападението на „Синко лягас“. Защото Блъд, разбрал удобния случай, докато още се зараждаше, беше завил, беше се доближил и изпразни в него тежките си оръдия. Залпът от сравнително късо разстояние помете палубата му и разби прозорците на кабината, а един добре премерен изстрел проби отверстие в носа на „Бонавантюр“ почти до самата ватерлиния, през което в трюма му нахлуваше вода при всяко накланяне на повредения кораб.
Чард разбра, че е обречен, и мъката му се засили, понеже осъзна грешката, която лежеше в основата на гибелта му. Видя испанския флаг върху гротмачтата на „Синко лягас“ и направи гримаса, почервенял от злоба.
Накрая му хрумна да свали знамето си в знак, че се предава. Хранеше слаба надежда, че стражевият кораб ще се хване на уловката и без да знае броя на хората му, ще се втурне на абордаж; тогава Чард ще се възползува от това, ще завземе стражевия кораб и ще се измъкне успешно и с чест от цялата работа.
Но бдителният капитан Блъд отгатна ако не намеренията му, то поне възможността или голямата вероятност да се стигне до опасни за него обяснения между заловения Чард и испанския командир. За да се предпази и от двете опасности, той повика Огл и по негови указания този изкусен артилерист проби с тридесет и две фунтово14 гюле ватерлинията в средната част на „Бонавантюр“, за да нахлуе още вода в предната му част.
Капитанът на стражевия кораб може би се е зачудил защо неговият съотечественик продължава да стреля по кораб със свалено знаме, но при тези обстоятелства това едва ли щеше да му се види съмнително въпреки досадното чувство от тази постъпка, защото сега изглеждаше неизбежно разрушаването на кораб, който все още можеше да се използува.
Що се отнася до Чард, той нямаше време за каквито и да било размишления. Водата вече нахлуваше толкова бързо в „Бонавантюр“, че единствената надежда да спаси своя и на екипажа си живот се състоеше в опита да накара кораба да заседне на плитко, преди да потъне. Затова той се отправи към плитчините в подножието на нос Еспада, като благодареше на небесата, че може да плава по вятъра. Скоростта на „Бонавантюр“ намаляваше зловещо, въпреки че пиратите изхвърлиха оръдията през борда, за да облекчат кораба. Накрая той заседна на плитчините, а вълните се разбиваха в кърмата и предната му част, тъй като само те стърчаха над водата. Предната част, кърмата и вантите чернееха от хора, изкачили се по тях, за да търсят спасение. Стражевият кораб застана неподвижен с леко полюляващи се платна и зачака, а капитанът му с учудване видя „Синко лягас“, вече отдалечен на половин миля, да се отправя на север.