Па борда му капитан Блъд запита Пит дали познаването на испанските сигнали е включено в морския му опит и в такъв случай дали би му разчел сигналите, издигнати върху стражевия кораб. Младият капитан призна, че не ги разбира, и изрази мнението, че са избягали от трън, за да попаднат на глог.
— Ето ти липса на доверие в госпожа Съдба — каза Блъд. — Ние само иде свалим наполовина знамето си, за да ги поздравим и да дадем да се разбере, че имаме работа другаде и отиваме да я свършим. Имаме вид на почтени испанци. Дори през телескопа в тези испански брони ние с Хагторп сигурно приличаме на донове. Да вървим да видим какво прави изобретателният Истърлинг Смятам, че е дошло време да подновим познанството си с него.
Макар и изненадан от безцеремонното отплаване на кораба, на който бе помогнал да разруши пиратския съд, испанецът, изглежда, не го беше заподозрял. Може би защото бе подразбрал, че има друга по-належаща работа или понеже бързаше да залови в плен екипажа на „Бонавантюр“, той не направи опит да го последва.
И така се случи, че около два часа след това капитан Истърлинг, който чакаше край брега между нос Рафаел и нос Енганьо, за свое изумление и ужас видя да се приближава бързо към него червеният кораб на Питър Блъд. Истърлинг се бе вслушвал с напрежение и известно безпокойство в далечната канонада, но с прекратяването й бе сметнал, че „Синко лягас“ е превзет. Не можа да повярва на очите си, когато видя фрегатата да плава енергично, пъргаво и без никаква повреда. Какво се беше случило с Чард? От него нямаше и помен по водата. Дали беше направил такава голяма грешка, че да позволи на капитан Блъд да го потопи?
Догадките по този въпрос скоро бяха изместени от размишления със значително по-Сериозен характер. Какви бяха намеренията на този проклет доктор каторжник? Ако Истърлинг беше в състояние да извърши абордаж, нямаше да изпитва никакви опасения, защото дори малкия му екипаж на „Санта Барбара“ превъзхождаше по численост хората на Блъд с две към едно. Но повреденият „Санта Барбара“ никога нямаше да успее да се долепи до борда на „Синко лягас“, освен ако Блъд пожелае това, а ако Блъд имаше зли намерения след случилото се с „Бонавантюр“, „Санта Барбара“ беше изложена на милостта на оръдията му.
Тази мисъл, достатъчно досадна сама по себе си, влуди Истърлинг, когато помисли какво носи в трюмовете си. Сега започна да му се струва, че съдбата съвсем не му се е усмихнала. Само се беше подиграла с него, като му бе позволила да вземе нещо, което не можеше да задържи.
Но това съвсем не беше единствената му неприятност. Защото сега, сякаш обстоятелствата не бяха достатъчни да вбесят човек, екипажът му се разбунтува. Водени от един негодник на име Гънинг почти тъй едър и безжалостен мъж като самия Истърлинг, хората обвиниха капитана си и ненаситната му алчност за опасността, в която бяха изпаднали — опасност от смърт или пленничество, още по-горчива при мисълта за богатството, с което разполагаха. С такава плячка в ръцете Истърлинг не би трябвало до поема никакви рискове. Трябвало да задържи „Бонавантюр“ наблизо, за да ги закриля, и да не обръща внимание на празния корпус на „Синко лягас“. Казаха му всичко това заедно с куп ожесточени псувни, а справедливостта на обвиненията не му позволи да отговори освен с обиди, в които той щедро се впусна.
Докато се препираха, „Синко лягас“ се приближи и старши кормчията на Истърлинг привлече вниманието му върху сигналите, които се развяваха на мачтите. От другия кораб изискваха веднага да се представи на борда му командирът на „Санта Барбара“.
Истърлинг изпадна в паника. Червенината изчезна от лицето му, а дебелите му устни посиняха. Той се закле, че преди да отиде на кораба му, ще изпрати доктор Блъд в ада.
Неговите хора го увериха обаче, че ако не отиде, те ще го изпратят по дяволите, и то веднага.
Гънинг им напомни, че Блъд няма откъде да знае какъв е товарът на „Санта Барбара“ и поради това може би ще успеят да го измамят да позволи корабът им да продължи безпрепятствено пътя си.