— Предайте на Огл да пробие носовата част. Тия негодници се нуждаят от подканяне.
Ревът на оръдието и ударът на двадесет и четири фунтовото гюле през разтрошените дъски на високата предна надстройка накара пиратите отново да нахлуят на палубата и подтиквани от страх, да се втурнат към чакащите ги лодки. Въпреки това те запазиха известен ред, защото при силните вълни някоя лодка лесно можеше да се обърне.
Отблъснаха се от кораба, мокрите им весла блеснаха на слънцето и те започнаха да се отдалечават към сушата на не повече от две мили откъм неветрената страна. Щом се отдалечиха достатъчно, Блъд даде заповед да открият огън, но Хагторп го хвана за ръката.
— Почакай, драги! Почакай! Виж! На борда има някой! Изненадан, Блъд погледна най-напред с невъоръжено око, а след това през телескопа си. Той видя един джентълмен с гола глава, броня и високи ботуши, който явно не беше пират от рода на тези, които плуваха с Истърлинг. Беше застанал на кърмата и отчаяно размахваше някаква кърпа. Блъд веднага отгатна кой е.
— Сигурно е някой от испанците, които са били на борда, когато Истърлинг е завзел кораба, и чието гърло е забравил да пререже.
Той нареди да се спусне лодка и изпрати шест души начело с Дайк, който знаеше малко испански, да доведат испанеца.
Дон Илдефонсо, безсърдечно оставен да се удави заедно с обречения кораб, се беше освободил от ремъка, свързващ ръцете му, и сега стоеше при предните скрипци, за да дочака приближаващата се лодка. Той трепереше от възбуда, че са освободили него самия и кораба под негово командуване заедно с ценния товар и смяташе това за истинско чудо. Защото също като стражевия кораб дон Илдефонсо, дори и да не беше разпознал испанския стил на този голям кораб, който така неочаквано се бе притекъл на помощ, сигурно бе изгубил всяко съмнение при вида на испанския флаг, оставен да се вее от върха на мачтата на „Синко лягас“.
И тъй в радостната си възбуда и с преливащи от устата му думи, когато лодката се допря до кораба, испанският командир разказа на Дайк какво се бе случило и какво е пренасял неговият кораб. Затова трябвало да му услужат с десетина души и заедно с шестимата моряци в трюма на „Санта Барбара“ той щял да откара скъпоценния си товар в Санто Доминго.
За Дайк това беше смайващ и възбуждащ разказ. Но той не загуби самообладание. Понеже прекалено дълъг разговор на испански би го издал пред дон Илдефонсо, той се задоволи с кратки фрази.
— Буено15 — каза той. — Ще уведомя моя капитан.
Той нареди шепнешком на хората си да се отдалечат и да се отправят към „Синко лягас“.
Когато Блъд чу разказа и облада смайването си, той се изсмя:
— Ето какво е щял да ми съобщи негодникът, ако някога се срещнем отново. Няма как, ще го лишим от това удоволствие.
Десет минути по-късно „Синко лягас“ се допря до борда на „Санта Барбара“.
В далечината Истърлинг и хората му забелязаха операцията, оставиха веслата, втренчиха погледи и замърмориха. Видяха как ги изиграват и от малкото задоволство, на което се надяваха — да видят потопяването на неподозираното от Блъд съкровище. Истърлинг отново избухна в поток псувни.
— Сигурно оня проклет испанец, когото забравих в кабината си, е раздрънкал за златото! Гръм да ме тресне! Ето какво става, когато проявяваш мекосърдечие; само да му бях прерязал гърлото…
Междувременно капитан Блъд, който с изключение на светлите си очи на загорялото лице по нищо не се отличаваше от испанец и говореше безупречен кастилски, даваше подробни обяснения на дон Илдефонсо, който не разбираше нищо от тази маневра.
Блъд не можеше да отдели екипаж за „Санта Барбара“, тъй като собствените му хора бяха недостатъчни. Не смееше и да остави кораба да плава, защото в такъв случай ужасните пирати, които беше принудил да го напуснат, щяха да се върнат на него. Затова оставаше, преди да го потопят, само да пренесат съкровището, с което дон Илдефонсо го бе уведомил, че е натоварен корабът. В същото време щеше да бъде щастлив да предложи на дон Илдефонсо и шестимата оцелели моряци гостоприемство на „Синко лягас“ до Тортуга или ако дон Илдефонсо предпочете, както изглеждаше вероятно, капитан Блъд щеше да се възползува от първия удобен случай и да им разреши да вземат една от неговите лодки, за да слязат на брега на Хаити.
Тази негова реч беше най-изненадващото нещо, което се бе случило на дон Илдефонсо в този изпълнен с изненади ден.
— Тортуга! — възкликна той. — Тортуга! Казвате, че плавате към Тортуга? Но какво ще правите там? Кой сте вие, за бога? Какъв сте?
— Що се отнася до това, кой съм, аз съм Питър Блъд. А що се отнася до това, какъв съм, наистина и сам не зная.