Успокояващият му тон беше необходим. Доня Ернанда, която дебнеше всяка негова дума, беше пребледняла като мъртвец.
— Не се тревожете. Родриго е здрав и животът му е в безопасност. Освен това от собствен опит зная, че тоя Блъд, въпреки че е долен пират, има известни кавалерски идеали и като оставим настрана пиратството, е човек на честта.
— Да оставим пиратството настрана? — Дон Хайме избухна в смях. — За бога, това е смешно! Говорите чудатости, дон Педро. А, брат Алонсо?
Сухият монах се усмихна машинално. Доня Ернанда, бледа и достойна за съжаление, изтърпя мълчаливо прекъсването. Дон Педро се намръщи.
— Чудатостта не е в мене, а в капитан Блъд. Макар и непоправим бандит, той не проявява излишни жестокости и държи на думата си. Затова казвам, че не трябва да се тревожите за съдбата на дон Родриго. Той и капитан Блъд се споразумяха за откупа му, а аз поех задължението да го намеря. Междувременно Родриго е добре и към него се отнасят учтиво; дори между него и пирата се е завързала някаква дружба.
— Наистина, мога да повярвам в това! — извика губернаторът, а доня Ернанда се отпусна на стола си с въздишка на облекчение. — Родриго винаги е дружил с негодници. Така ли е, Ернанда?
— Аз… — настръхна възмутено тя, но се въздържа. — Никога не съм го забелязала.
— Не си го забелязала! Питам се дали въобще някога забелязваш нещо? Така, така, значи Родриго трябва да бъде откупен. Какъв е определеният откуп?
— Искате да участвувате? — извика дон Педро с известна надежда.
Губернаторът втренчи поглед в него, сякаш са го ужилили. Изразът на лицето му стана сериозен и не издаваше нищо.
— Съвсем не, по дяволите! Не и аз. Това е въпрос, който се отнася изцяло само до рода Кейрос.
Усмивката на дон Педро се загуби. Той въздъхна.
— Вярно! Вярно! И въпреки това… имам някакво предчувствие, че преди да завърши тази история, вие все ще дадете нещо.
— Откажете се от него — изсмя се дон Хайме, — защото ще се разочаровате.
Скоро след това станаха от масата и се оттеглиха на следобедна почивка, която горещината правеше необходима.
Не се събраха отново до вечерята, която беше поднесена в същата стая в сравнително хладна вечер при светлината на двадесетина свещи в сребърни свещници, донесени от Испания.
Задоволството на губернатора от изключителната чест, с която беше удостоен, изглежда, се беше засилило с размислите по нея. Той ставаше все по-общителен и шеговит, но при това съвсем не щадеше с присмеха доня Ернанда. Той я превърна в цел на грубите мси шеги и подканяше двамата мъже да се смеят с него на недостатъците й, които изтъкваше. Дон Педро обаче не се смееше. Той остана неестествено сериозен и сякаш й съчувствуваше, когато наблюдаваше трагичното търпение, изписано върху миловидното лице на тази изстрадала съпруга.
Тя изглеждаше толкова тънка и крехка в черната си, корава сатенена рокля, която подчертаваше белотата на шията и рамената й също както лъскавата й, гладко вчесана черна коса подчертаваше топлия, блед и нежен тен на лицето. Дон Педро си я представи като малка статуетка от абанос и слонова кост и почти тъй безжизнена, докато след вечеря остана насаме с нея в дълбоките, обрасли с жасмин галерии, които бяха разтворени за хладния нощен бриз, духащ откъм морето.
Негово превъзходителство беше отишъл да изготви благодарствено писмо до краля и бе взел със себе си монаха да му помага. Беше предоставил госта на вниманието на жена си, като му изказа съчувствие за тази необходимост. Тя изведе дон Педро навън сред уханната синьо-червена тропическа нощ и сега, вървейки до него, се оживи и го запита загрижено:
— Вярно ли е това, което ни разправихте днес за дон Родриго де Кейрос? Че е пленник на капитан Блъд, но жив и здрав и чака откуп?
— Напълно вярно във всички подробности.
— Вие… давате ли ми честната си дума за това? Вашата честна дума на благородник? Защото, защото ви смятам за благородник, щом сте натоварен с кралски поръчения.
— И само заради това? — запита той леко смутен.
— Давате ли ми честната си дума? — настоя доня Ернанда.
— Без колебание. Давам ви моята честна дума. Защо се съмнявате в мене?
— Давате ми повод. Не сте искрен в някои неща. Защо например казвате, че сте мой братовчед?
— Значи, не ме помните?
— Помня Педро де Кейрос. Годините може да са ви дали височина и стройно тяло; слънцето може да е потъмнило лицето ви и под черната перука косата ви може би е все още руса, въпреки че ще ми позволите да се усъмня в това. Но какво би могло, питам се, да промени цвета на очите ви? Защото вашите очи са сини, а очите на Педро бяха тъмнокафяви.