— Фулверстон? — повтори дон Педро, като го произнесе по същия начин. — Вие сте заловили Фулверстон?
Личеше, че съобщението му направи дълбоко впечатление; и това беше естествено, защото Волверстон, който напоследък бе станал пръв помощник на Блъд, беше почти толкова добре известен на испанците и така мразен от тях, колкото и самият Блъд.
— Вие сте заловили Фулверстон! — повтори той и за първи път погледна дон Хайме с несъмнено уважение в очите. — Не ми бяхте казали. Е, в такъв случай, приятелю, вие сте отрязали едното крило на капитан Блъд. Без Фулверстон той е лишен от половината си сила. Сега собствената му гибел може да последва всеки миг и Испания ще го дължи на вас.
Дон Хайме разтвори ръце, като се преструваше на скромен.
— Скромен принос, за да заслужа честта, с която ме удостои негово величество.
— Скромен принос! — откликна дон Педро. — Ако кралят знаеше това, може би щеше да сметне ордена на „Санто Хайме де Компостела“ за недостатъчен.
Доня Ернанда го изгледа изпитателно, за да види дали не се подиграва. Но той имаше напълно искрен вид и дори бе изоставил обичайната си надменност. След малко дон Педро продължи:
— Разбира се, разбира се, не можете да включите тези хора в амнистията. Те не са обикновени злосторници. Те са врагове на Испания. — Внезапно с намек за някаква идея той попита: — Какво ще правите с тях?
Дон Хайме издаде напред долната си устна, обмисляйки въпроса.
— Все още не се съм решил дали направо да ги обеся, или да позволя на брат Алонсо да направи своето аутодафе и да ги предам на огъня като еретици. Мисля, че ви казах вече.
— Да, да. Но не знаех, че Фулверстон е един от тях. Има голяма разлика.
— Каква разлика?
— Помислете. Обмислете този въпрос. Като размислите, сам ще разберете какво трябва да правите. Съвсем ясно е.
Дон Хайме се замисли за известно време, както му казаха. После повдигна рамена.
— Наистина, за вас може би е напълно ясно. Но признавам, че не виждам друг избор освен въжето или огъня.
— В крайна сметка, да. Едното или другото. Но не тук, в Порто Рико. Така ще затъмните блясъка на постижението си. Изпратете ги в Испания, дон Хайме. Изпратете ги на негово величество като доказателство за старанието ви, за което той има добрината да ви удостои. Докажете му с това колко недвусмислено заслужават е тази чест и дори още по-големи почести. Нека туй да бъде вашият отговор.
Дон Хайме го зяпна с широко отворени очи. Лицето му светна.
— Господ ми е свидетел, че никога нямаше да се сетя — каза той накрая.
— Вашата скромност не ви е позволила да видите тази възможност.
— Може би е така — призна дон Хайме.
— Но сега, след като ви я посочих, я разбирате, нали?
— Разбирам я. Да, ще направим впечатление на краля на Испания.
Брат Алонсо изглеждаше разочарован. Той бе разчитал на своето аутодафе. Доня Ернанда беше преди всичко озадачена от внезапната сърдечност на нейния доскоро високомерен и надменен фалшив братовчед. Междувременно дон Педро подхвърли нови доводи.
— Подобен жест ще докаже на негово величество, че ваше превъзходителство се хаби в толкова малка колония като Порто Рико. Виждам ви губернатор на по-важна колония. Вицекрал може би… Кой би могъл да каже? Вие положихте старание, каквото рядко се проявява от испанските губернатори в отвъдморските владения.
— Но как и кога да ги изпратя в Испания? — зачуди се дон Хайме, който вече не се съмняваше в целесъобразността на постъпката.
— А, това е нещо, в което мога да услужа на ваше превъзходителство. Ще ги кача от ваше име на „Санто Томас“, който вече всеки момент ще дойде да ме вземе. Напишете друго писмо на негово величество, в което ще изтъкнете тези доказателства за вашето усърдие, и аз ще го предам заедно с пленниците. Вашата обща амнистия може да почака, докато отплавам с тях. И тогава нищо няма да намали значението й. Ще бъде цялостна и напълно внушителна.
Дон Хайме беше толкова въодушевен и толкова благодарен на госта си за предложението, че когато се обърна към него да му благодари, той стигна дотам, да го нарече братовчед.
Този въпрос, както изглежда, бе поставен за обсъждане точно навреме. Защото на другата сутрин Сантяго бе изненадан от оръдеен гръм и когато жителите му наизлязоха да разберат каква е причината, отново видяха да хвърля котва в залива жълтият испански кораб, който бе довел дон Педро.
Самият дон Педро потърси губернатора и му съобщи, че това е сигнал за неговото заминаване, и изрази учтиво съжалението си, загдето дългът му не позволява по-дълго да злоупотребява с кралското гостоприемство на дон Хайме.