— Само един човек знаеше това — каза капитан Истърлинг на внимателните си слушатели, защото подобна история по всяко време би привлякла внимание. — Човекът, който му помогна, понеже не можеше да се справи сам. Аз съм този човек.
Той изчака за миг този важен факт да окаже своето въздействие и продължи.
Предлагаше бегълците на „Синко лягас“ да се присъединят към него в експедицията му до Дариен за намиране на съкровището, като участвуват в делбата наравно с неговите хора съгласно обичайните правила, възприети от „Бреговото братство“.
— Ако ви кажа, че стойността на това, което зарови Морган, възлиза на петстотин хиляди реала9, ще бъда скромен.
Тази сума накара слушателите му да го зяпнат. Дори Блъд втренчи поглед, но с малко по-различно изражение от другите.
— Е, това е наистина много странно — каза той замислено.
— Кое е странно, мистър Блъд?
Отговорът на мистър Блъд бе отправен като въпрос.
— Колко души сте на борда на „Бонавантюр“?
— Към двеста души.
— И двайсетината души с мене са от такова значение, че според вас си струва трудът да ни направите предложение?
Истърлинг се засмя искрено с дълбок, гърлен смях.
— Виждам, че въобще не ме разбирате. — Гласът му наподобяваше ирландската интонация на мистър Блъд. — Не ми липсва хора, а здрав кораб, на който да се пази съкровището, когато го намерим. С такова корито ще бъдем в безопасност като в крепост и само ще покажа лакът на всеки испански галеон, който би се опитал да ми попречи.
— Дявол да го вземе, сега разбирам — каза Волверстон. Пит, Дайк и Хагторп кимнаха заедно с него. Но блестящите сини очи на Питър Блъд продължаваха да се вглеждат невъзмутимо в едрия пират.
— Както каза Волверстон, това е разбираемо. Но тогава една десета от плячката, колкото ще се падне по глава на „Синко лягас“, е съвсем недостатъчна.
Истърлинг наду бузи и махна добродушно с голямата си ръка.
— Каква Част ще предложите?
— Това трябва да се обсъди. Но няма да бъде по-малко от една пета.
Лицето на пирата остана невъзмутимо. Той сведе живописно вързаната си глава.
— Доведете тези приятели да обядват утре на борда на „Бонавантюр“ и ще съставим договора.
За миг Блъд сякаш се поколеба. След това прие поканата с изискани изрази. Но когато пиратът си отиде, той възпря задоволството на приятелите си.
— Предупредиха ме, че капитан Истърлинг е опасен човек. Това е ласкателно за него. Защото, за да бъде опасен, човек трябва да бъде умен, а капитан Истърлинг не е умен.
— Каква муха е бръмнала под перуката ти, Питър? — зачуди се Волверстон.
— Мисля за причината, с която оправда желанието си да се присъединим към него. Беше най-добрата, която можа да измисли, когато му зададох въпроса направо.
— Не може и да има по-разумна причина — каза Хагторп натъртено. Струваше му се, че Блъд създава излишни трудности.
— Разумна! — изсмя се Блъд. — По-скоро благовидна. Благовиден предлог, ако го разгледате добре. Наистина блести. Но не е злато. Кораб, здрав като крепост, в който да се приберат половин милион реала, и този кораб-крепост в наши ръце. Доста доверчив момък е тоя Истърлинг за такъв негодник като него.
Другите се замислиха и погледите им се замъглиха. Пит обаче все още не беше убеден.
— Нуждата го принуждава да се довери на нашата чест. Блъд го изгледа с присмех.
— Досега не съм видял човек с очи като на Истърлинг да се доверява на друго освен на притежанието. Ако наистина иска да скрие съкровището на борда на тоя кораб, а това съм готов да повярвам, то е, защото има намерение дотогава да притежава и самия кораб. Чест! Пфуй! Може ли такъв човек да повярва, че честта ще ни попречи да му избягаме някоя нощ, след като съкровището е на борда, или дори да обърнем оръдията си към неговата гемия и да я потопим? Глупав ставаш, Джереми, с приказките си за чест.
Но нещата все още не бяха ясни за Хагторп.
— Тогава според теб защо ни кани да се присъединим към него?
— Причината, която сам изтъкна. Иска нашия кораб било за да превози съкровището, ако то наистина съществува, било по други причини. Не пожела ли най-напред да купи „Синко лягас“? Е да, той естествено иска кораба, но можеш да бъдеш сигурен, че не ни иска нас и няма да ни задържи дълго.
Въпреки това, може би, както каза Блъд, поради блясъка на предложението за дял от съкровището на Морган, неговите приятели не искаха да се откажат от идеята. За да постигнат примамливи цели, хората винаги са готови да поемат рискове, готови са да вярват това, в което се надяват. Така беше и сега с Хагторп, Пит и Дайк. Те бяха на мнение, че Блъд стига до прибързани заключения поради предупреждението на господин Д’Ожерон, който може би имаше свои собствени цели. Нека поне отидат утре да обядват при Истърлинг и да чуят какъв договор ще им предложи.