— Какво! — Полковник Дьо Кульовен беше поразен. — Ще свалите въоръжените си хора на френска територия?
— Ако продължавате да упорствувате в неуместното си кавалерство, няма да ми оставите никакъв друг избор.
— Но… гръм да ме порази! Това ще бъде враждебен акт. В резултат вероятно ще избухне война между нашите страни.
Макартни поклати кръглата си глава.
— Най-сигурният резултат ще бъде разжалването на полковник Дьо Кульовен, задето е допуснал подобен акт в противоречие на съществуващото споразумение. — Той се усмихна злобно. — Предполагам, полковник, че вече сте в немилост заради вчерашните събития.
Кульовен седна тежко, извади носна кърпа и обърса челото си. Потеше се обилно. В затруднението си той се обърна към капитан Блъд:
— Гръм да ме порази! Какво да правя!
— Страхувам се — отвърна капитан Блъд, — че неговите доводи са безупречни. — Той сподави прозявката си. — Ще ме извините. Цяла нощ бях в открито море. — И той също седна. — Не се тревожете, полковник. Щастието рядко възнаграждава тези, които играят ролята на провидението.
— Но какво да правя аз, сър? Какво да правя?
Под заспалата външност на капитан Блъд съзнанието му беше напълно будно и работеше трескаво. Опитът го беше научил, че тези офицери, изпращани в отвъдморските територии, принадлежаха без изключение към една от двете категории — бяха или хора като Кульовен, разпилели богатствата си, или по-млади синове, без никакво богатство за прахосване. Сега, както се изрази по-късно, той хвърли примката така, че да разбере доколко намеренията на Макартни са честни и безкористни.
— Разбира се, че ще ме предадете, полковник. А британското правителство ще ви заплати наградата от хиляда фунта — пет хиляди реала.
Двамата офицери се размърдаха едновременно и възкликнаха въпросително.
Капитан Блъд обясни какво иска да каже:
— Това е предвидено в споразумението, въз основа на което майор Макартни иска моето предаване. Всяка награда за залавянето на избягал затворник се дава на лицето, което го предаде на властите. Тук, на френска земя, вие ще ме предадете, полковник. Майор Макартни само представлява властите — британското правителство, на което ме предавате.
Лицето на англичанина загуби червенината си, удължи се, устата му зяпна, дишането му зачести. Блъд ненапразно бе хвърлил примамката. Беше успял да разбере точните чувства на Макартни, който стоеше безмълвен, разочарован, защото приличието не му позволяваше да протестира против неочакваната загуба на хилядата фунта, за които смяташе, че са вече в джоба му.
Но това не беше единственото последствие, след като Блъд уточни положението. Полковник Дьо Кульовен също остана смаян. Внезапната перспектива да придобие с леснина тази прелестна сума сякаш му подействува също така странно, както противното бе поразило Макартни. Това беше непредвидено усложнение за наблюдателния капитан Блъд. Но то го накара да си спомни, че мадам Дьо Кульовен бе описала съпруга си като разорен комарджия, обсаждан постоянно от кредитори. Замисли се как ще се сблъскат в последна сметка злите сили, на които даваше път, и в него се породи надеждата, че при това сблъскване, както се бе случвало и друг път в подобно положение, ще се открие някакъв удобен за него случай.
— Няма какво повече да се говори, полковник — каза провлечено той. — Обстоятелствата са по-силни от мене. Зная кога съм загубил и трябва да платя. — Той се прозя отново. — Междувременно ще бъда благодарен, ако получа малко храна и почивка. Може би майор Макартни ще ми даде време до вечерта, когато ще може да дойде със стража и да ме прибере.
Макартни се извърна и отиде до отворения прозорец. Въодушевлението и увереността му го бяха напуснали. Краката му се провлачиха. Рамената му бяха отпуснати.
— Много добре — каза той навъсено и промени посоката, за да се отправи към вратата. — Ще се върна да ви взема в шест часа.
Но на прага спря.
— Нали няма да ми изиграете някой номер, капитан Блъд?
— Номера? Какъв номер бих могъл да ви изиграя? — Капитанът се усмихна тъжно. — Нямам пирати, кораби, оръдия. Нито дори сабя, както забелязахте, майоре. Единственият номер, който все още мога да ви изиграя… — Той млъкна, за да прибави с по-жив тон: — Майор Макартни, след като няма да спечелите хиляда фунта от залавянето ми, ще бъдете ли толкова безразсъден, че да откажете хиляда фунта, за да ме оставите? За да забравите, че сте ме виждали?
Макар гни се изчерви.
— Какво искате да кажете, по дяволите!
— Не се горещете, майоре. Обмислете предложението до довечера. Хиляда фунта са много пари. На служба на крал Джеймз не ги печелите всеки ден, нито дори всяка година; а сега вече знаете напълно ясно, че няма да ги спечелите, като ме арестувате.