— Сигурни ли сте, че няма да ни отрови? — каза замислено Блъд.
Но по този начин той прояви прекалено предубеждение. Те му се присмяха. Как могат да ги отровят с храна и напитки, които сам Истърлинг ще сподели с тях? И какво ще постигне с това? Как това ще му помогне да завладее „Синко лягас“?
— Като нахлуе на борда му с петдесетина от негодниците си и завари хората неподготвени в момент, когато няма кой да ги ръководи.
— Какво? — извика Хагторп. — Тук, в Тортуга? В рая на пиратите? Хайде, хайде, Питър! И сред крадците съществува някакво чувство за чест.
— Вярвай, щом искаш. Аз предпочитам да не вярвам в подобно нещо. Надявам се, че никой няма да ме нарече страхливец; но предпочитам да ме нарекат такъв, отколкото да действувам прибързано.
Мнението на другите обаче бе против него и то надделя. Целият екипаж на бунтовниците прояви толкова голямо желание да се включи в това начинание, когато им бе разяснено, колкото и тримата водачи.
И така на другия ден в дванадесет часа, въпреки становището си, капитан Блъд отиде с Хагторп, Пит и Дайк да обядва на борда на „Бонавантюр“. Волверстон остана да командува „Синко лягас“.
Истърлинг заедно с целия си екипаж негодници ги посрещна шумно. Към сто и петдесет души изпълваха средната палуба, бака и дори кърмата на кораба и всички бяха въоръжени. Не стана нужда мистър Блъд да изтъква на приятелите си колко странно е, че всички тези мъже са повикани за случая от кръчмите по брега, които обикновено посещаваха. Присъствието им и подигравателните изражения по разбойническите им лица накараха тримата помощници на Блъд да се запитат най-после дали неговите опасения не са били основателни и заедно с него да подозрат, че са попаднали в клопка.
Беше твърде късно да се оттеглят. До входа на коридора при кърмовата надстройка, който водеше към кабината, стоеше капитан Истърлинг и чакаше да ги отведе.
Блъд се спря там за миг и погледна нагоре към чистото небе над мачтите, около които кръжаха чайки. Погледна встрани и нагоре към сивата крепост върху скалистото възвишение, цялата заляна в ярка слънчева светлина. Погледна към пристана, безлюден в обедната горещина, и през кристалните, блестящи води към големия, червен „Синко лягас“, който се полюшваше величествен и мощен. На обезпокоените му помощници им се стори, че мисли откъде би могла да дойде помощ, ако е необходима. После в отговор на подканящия жест на Истърлинг той премина в полумрака на коридора, а другите го последваха.
Още от пръв поглед навред по кораба личеше, че е неподреден и непочистен, а и кабината по нищо не можеше да се сравнява с кабината на величествения „Синко лягас“. Беше толкова ниска, че едва имаше място в нея за високи мъже като Блъд и Хагторп. Беше зле мебелирана и в нея нямаше почти нищо друго освен няколко покрити с възглавници сандъка около зацапана и надълбана чамова маса. Въпреки отворените към кърмата прозорци, въздухът в кабината беше душен, изпълнен от някаква парлива смесица неприятни миризми, в която преобладаваше дъх на трюмна вода и въжета.
Обедът се оказа на висотата на обстановката. Прясното свинско и свежите зеленчуци бяха развалени при приготвянето и когато започна да се храни, мистър Блъд трябваше с усилие да задържи храната във взискателния си стомах.
Хората на Истърлинг подхождаха на обстановката. Пет-шест ог тях стояха на почетна стража край него. Той съобщи, че били избрани от екипажа, за да постигнат съгласие по споразумението от негово име. Към тях се беше присъединил един млад французин на име Жоанвил, секретар на господин Д’Ожерон, който бе дошъл като представител на губернатора, за да придаде известна законност на събитието. Присъствието на този доста глупав джентълмен с бледи очи успокои донякъде мистър Блъд, но в същото време го заинтригува още повече.
Всички тези хора изпълваха тясната кабина, а негодниците на Истърлинг бяха така разположени от двете страни на масата, че членовете от екипажа на „Синко лягас“ седяха разделени. Блъд и капитанът на „Бонавантюр“ седяха един срещу друг.
Не говориха по работа, докато свърши обядът, и негърът, който прислужваше, се оттегли. Междувременно моряците от „Бонавантюр“ поддържаха весел разговор със солени шеги, които между тях минаваха за остроумия. Най-после масата беше разчистена от всичко освен от бутилките, донесоха пера и мастило заедно с по лист хартия за Истърлинг и Блъд; тогава капитанът на „Бонавантюр“ заговори за условията, а Блъд за първи път чу да го наричат капитан. С първите си думи Истърлинг го уведоми накратко, че екипажът на „Бонавантюр“ смята искането му за една пета част за прекалено.