В това спокойно и необитаемо кътче през един ден на 1688 г. капитан Истърлинг пристигна на фрегатата си „Авенджър“39 с тридесет оръдия и два други кораба, които съставляваха флотата му — „Хермес“, фрегата с двадесет и шест оръдия, командувана от Роберт Гелоуей, и „Велиънт“40, бригантина с двадесет оръдия под командата на Кросби Пайк, който навремето бе плавал с, капитан Блъд и сега разбираше грешката, която бе направил при смяната на своя командир.
Ще си спомните как тоя негодник Истърлинг веднъж се бе опитал да премери сили с Питър Блъд, когато последният се намираше пред прага на пиратската си кариера и как впоследствие корабът на Истърлинг бе потопен под краката му и сам той бе оставен на брега.
Но с труд, търпение и упоритост, каквито се срещат както у лошите, така и у добрите хора, Истърлинг бе възстановил предишното си положение и отново плаваше по водите на Карибско море с още по-голяма сила от преди.
По думите на Питър Блъд той беше мръсен пират, безмилостен, кръвожаден разбойник, без дори искрица от оная чест, за която се говори, че съществува между крадците. Неговите последователи представляваха разюздана тълпа от най-различни националности, не признаваха никаква дисциплина и не се подчиняваха на никакви правила освен при подялба на плячката. В пиратската си дейност те не правеха подбор. С еднаква готовност нападаха английски или холандски търговски кораби, нахвърляха се върху испанските галеони и проявяваха същата безмилостна грубост както към едните, така и към другите.
Но въпреки лошото си име дори сред пиратите Истърлинг бе успял да привлече измежду последователите на Блъд решителния Кросби Пайк с неговия кораб с двадесет оръдия и добре дисциплиниран екипаж от сто и тридесет души. Като примамка му послужи същата стара история за съкровището на Морган, с която веднъж се бе опитал неуспешно да подлъже Блъд.
Истърлинг отново бе разправил, че навремето плавал с Хенри Морган и бил с него при разграбването на Панама; как — както е добре известно — при похода на връщане през провлака едва не избухнал бунт след хората на Морган поради подозрението, че при подялбата липсвала голяма част от плячката, която била взета, като се говорило, че Морган тайно отделил една част само за себе си; как Морган, уплашен, че ако бунтовниците претърсят багажа му, ще се установи достоверността на слуховете, се доверил на Истърлинг и се посъветвал с него какво да прави. Те двамата заровили съкровище от перли и скъпоценни камъни на огромната стойност от поне половин милион реала на едно място по брега на река Шагрес. Трябвало да се върнат по-късно да го вземат, когато имат възможност. Съдбата обаче отправила Морган подир други доходни начинания и той все отлагал връщането си, когато го настигнала смъртта. Истърлинг също не се връщал никога там, защото преди не бе имал под свое командуване достатъчно сили, за да проникне на испанска територия, или достатъчно кораби, за да се пренесе безопасно съкровището, след като го намери.
Такава беше историята, която Блъд бе отказал да повярва, но Пайк прие за вярна, въпреки предупреждението на Блъд да не се присъединява към такъв безскрупулен негодник и мнението му, което свободно изказа, че такова съкровище въобще не съществува.
Блъд съжаляваше Пайк за наивността му, не се сърдеше за бягството и не се надяваше, а по-скоро се опасяваше, че последвалите събития ще го накажат достатъчно.
По това време самият Блъд обмисляше една експедиция до Дариен. Но тъй като действията на Истърлинг из провлака можеха да разтревожат испанците, реши за благоразумно да я отложи. Петте здрави кораба от неговата флота се разпръснаха и заплаваха без определена цел. Това беше в началото на април и бе уговорено, че ще се съберат при Москито кийз в края на май, когато отново могат да помислят за експедицията до Дариен.
„Арабела“ бе преминал през Наветрения проход и плаваше на изток покрай южния бряг на Хаити. На около двадесет мили след нос Тибурон се натъкна на един английски търговски кораб в отчаяно състояние. Докато морето се задържало спокойно, моряците го бяха крепили над водата, като бяха пренесли оръдията и всички тежки предмети на лявата страна, за да държат над водата пробойните в десния му борд. Строшените реи и гротмачта бяха достатъчно красноречиви и Блъд помисли, че това е работа на испанците. Но когато се притече на помощ, откри, че предишния ден корабът е бил нападнат и ограбен от Истърлинг, които бе избил половината от екипажа и брутално бе убил капитана, защото не бе вдигнал знамето си, когато му било наредено да стори това.