„Арабела“ го довлече на около десет мили от Порт Роял и понеже не посмя да се приближи повече, за да не привлече ямайската ескадрила, го ос тави да завърши сам останалата част от пътешествието към спасителния бряг.
След тази случка обаче „Арабела“ не отплава отново на изток, а се отправи на юг към Мен. На Пит, своя корабен капитан, Блъд обясни съображенията си.
— Ще държим под око тоя негодник Истърлинг, Джери, а може да стане и нещо повече.
И те отплаваха на юг, понеже натам се беше отправил Истърлинг. Както знаем, Блъд не вярваше в историята за някакво съкровище. Гледаше на нея като на измислица за подмамване на доверчиви хора от рода на Пайк. Но скоро щеше да се докаже, че не е бил прав.
Плаваха бавно край москитовия бряг и намериха удобно място за хвърляне на котва в залива на един от многобройните острови в лагуната Чирики. Блъд реши засега да се прикрива на това място и от там да наблюдава действията на Истърлинг на около двадесет мили по-далеч с помощта на приятелски настроени местни индианци, които използуваше за разузнавачи. От тях научи, че Истърлинг е хвърлил котва малко по на запад от устието на Шагрес, че е свалил на брега триста и петдесет души и заедно с тях прониква навътре в провлака. Понеже знаеше какви са силите на Истърлинг, Блъд пресметна, че на чакащите го кораби са оставени не повече от стотина души да ги пазят.
Докато на свой ред също чакаше, Блъд почиваше. Върху един плетен диван, разположен под набързо стъкмен сенник на кърмата (защото времето беше горещо), пиратът намираше достатъчно приключения за своя дух в стиховете на Хораций и прозата на Светоний41. Когато се нуждаеше от физически упражнения, той плуваше в изумруденозелените води на лагуната или слизаше на обраслия с палми бряг на необитаемия остров и помагаше на хората си при лова на костенурки или сечеше дърва за огньовете, на които се опушваше сочното им месо.
Междувременно индианците му носеха вести, най-напред за едно сблъскване между хората на Истърлинг и група испанци, които явно бяха научили за присъствието на пирати в района на Дариен. След това се чу, че Истърлинг се връща към брега; два дни по-късно го уведомиха за ново сражение между Истърлинг и испански войници, при което пиратите дали много жертви, въпреки че накрая отбили нападението. Най-после дойдоха сведения за трето сражение. Тази новина заедно с други интересни подробности бе донесена от човек, взел участие в боя.
Той беше един от хората на Пайк, издръжлив стар авантюрист, отказал се от дърварството, за да тръгне по море. Казваше се Кънли, а оттеглящите се хора на Истърлинг го бяха изоставили безпомощен, с рана в бедрото, за да умре там, където е паднал. Незабелязан от испанците, той се домъкнал до храсталаците, за да се скрие, и там попаднал в ръцете на индианците. Те се бяха погрижили за него, за да оживее и сам да разкаже всичко на капитан Блъд. Бяха го успокоили на разваления си испански, че ще го отнесат при дон Педро Сангре.
Качиха внимателно осакатения боец на борда на „Арабела“, където първата грижа на Блъд беше да използува хирургическите си познания, за да превърже ужасната гноясала рана. После в каюткомпанията, която бе превърната засега в болнична зала, Кънли с огорчение разправи приключенията си.
Съкровището на Морган наистина съществувало. Пиратите го носели със себе си към чакащите кораби и по стойност надхвърляло всички хвалби на Истърлинг. Но заплатили скъпо за него, а най-тежко пострадали хората на Пайк, с което се обясняваше огорчението на Кънли. На отиване и на връщане ги нападали испанци, а веднъж и враждебно настроени индианци. Освен това по време на дългия преход през нездравословни местности, където москитите ги изяждали живи, броят им бил намален от треска и болести. От триста и петдесет души, които напуснали корабите, Кънли пресметна, че след последното сражение, в което той бил ранен, са останали живи не повече от двеста души. Но грозната истина била, че от тях само двадесет били хора на Пайк. А по заповед на Истърлинг Пайк свалил на брега най-многобройна група от трите кораба, сто и тридесет души, и оставил да пазят „Велиънт“ само двадесетина, докато на всеки от другите кораби останали поне по петдесет души.
Истърлинг се бе изхитрил да изпраща все хората на Пайк в авангарда, така че те понасяли главния удар при всяко нападение, което пиратите трябвало да отбиват. Не можеше да се предполага, че Пайк се е съгласил на подобно нещо, без да протестира. С влошаване на положението протестите се засилвали. Но Истърлинг, подкрепян от по-стария си съюзник Роджър Гелоуей, който командувал „Хермес“, принудили Пайк да се подчинява, докато негодниците на тия двама капитани благодарение на численото си превъзходство лесно налагали волята си над намаляващата група на „Велиънт“. Ако всички оживели членове от екипажа на „Велиънт“ се върнат на кораба, неговият екипаж нямало да наброява повече от четиридесет души, докато другите два кораба разполага ти с близо триста мъже.
41
Кай Светоний — римски биограф, автор на „Дванадесетте цезара“ (около 75–100 г.). — Б. пр.