Двамата пирати посрещнаха капитан Пайк с всички признаци на приятелско разположение, настаниха го до омазнената маса, наляха му ром и се чукнаха с него; после Истърлинг веднага заговори по работата.
— Повикахме те, капитан Пайк, защото засега, както казват, носим всичките си яйца в една кошница. Това съкровище — и той махна с ръка към сандъка, в който се намираше — трябва да се раздели без повече бавене, така че всеки от нас да си гледа работата.
Пайк се окуражи от обещаващото начало.
— Значи, искате да разпуснете флотата? — попита той, без да проявява интерес.
— Защо не, след като сме свършили работа? Двамата с Роджър решихме да се откажем от пиратския занаят. Ще заминем за родината с богатството, което спечелихме. Аз вероятно ще стана фермер някъде из Девън. — Той се изсмя.
Пайк се усмихна, но не каза нищо. Както личеше по удълженото му сурово, загрубяло от вятъра лице, той не обичаше да говори много.
Истърлинг се покашля и заговори отново.
— Ние с Роджър сметнахме, че ще бъде справедливо да внесем някои поправки в нашето споразумение. Според нето, след като аз взема моята една пета част, останалото се разделя на три за всеки от корабите.
— Да, точно така гласи споразумението и това е напълно справедливо за мене — каза Пайк.
— Ние с Роджър премислихме и не сме на такова мнение.
Пайк отвори уста да отговори, но Истърлинг не го остави да продължи:
— Ние с Роджър не виждаме защо трябва да вземеш една трета, за да я разпределиш между трийсет души, докато всеки от нас ще дели същата сума между сто и петдесет мъже.
Капитан Пайк бе обзет от внезапен гняв.
— Затова ли винаги се грижеше моите хора да бъдат поставяни там, където испанците можеха да ги избиват, докато накрая намаляхме на една четвърт от първоначалния си брой?
Черните вежди на Истърлинг се събраха над очите му и те внезапно блеснаха злобно.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш, капитан Пайк, обясни, ако обичаш?
— Това е обвинение — прибави сухо Гелоуей. — Долнопробно обвинение.
— Никакво обвинение не е — отвърна Пайк, — а факт.
— Факт, а? — Истърлинг се усмихна и високият, решителен Пайк се почувствува неудобно под тази усмивка. Малките, блестящи маймунски очи на Гелоуей го разглеждаха със странен израз. Дори въздухът в неразтребената вмирисана кабина бе наситен със заплаха. Пайк си припомни картинно жестокостите, на които бе станал свидетел по време на съдружието си с Истърлинг, излишни, безсмислени жестокости, произтичащи от склонността да причинява злини. Припомни си думите, с които капитан Блъд го бе предупредил да не се сдружава с човек, когото описа като измамник и нечестен по природа. Ако бе имал някакви съмнения за преднамерения начин, по който неговите хора бяха пожертвувани на Дариен, сега тези съмнения се разпръснаха.
Беше като лунатик, който внезапно се събужда и се намира на ръба на някаква пропаст, в коя го следващата стъпка би го захвърлила. Инстинктът за самосъхранение го накара да се откаже от непреклонното си държане, заради което можеха да го застрелят на място. Прибра косата от влажното си чело и си наложи да отговори със спокоен тон:
— Искам да кажа, че ако броят на хората ми е намалял, това е станало заради общата цел. Те ще сметнат за несправедливо да се променя споразумението по тая причина.
Той продължи да спори. Припомни на Истърлинг за обичая сред пиратите, съгласно който всеки човек влиза в съдружие с друг и двамата делят всичко, като всеки е наследник на другия. Това само по себе си беше достатъчна причина много от хората му, които трябва да получат наследство, да се смятат за изиграни от всяка промяна на споразумението.
Злата усмивка на Истърлинг отново премина в презрителна гримаса.
— Какво ме интересуват чувствата на твоите дрипльовци? Аз съм адмирал на тая флота и думата ми е закон.
— Така е — каза Пайк — и думата ти е дадена в споразумението, съгласно което плаваме под твое командуване.
— По дяволите споразумението! — изрева капитан Истърлинг.
Той стана и се надвеси заплашително над Пайк, а главата му почти докосваше тавана на кабината. Заговори, без да бърза:
— Повтарям, че нещата се промениха, откакто подписахме споразумението. Моята дума струва повече от всякакво споразумение и аз казвам, че „Велиънт“ може да вземе една десета от плячката. Ще постъпите разумно да приемете, за да не ви припомням поговорката, че който иска да вземе много, остава накрая без нищо.
Пайк го зяпна с отворена уста. Беше пребледнял от напрежението на вътрешния си конфликт между гняв и предпазливост.