За миг у Питър Блъд се появи надежда.
— Да говорим ли открито, капитане? Значи ли това, че хората ви не са съгласни с тези условия?
— Че какво друго може да означава?
— В такъв случай, капитане, не ни остава нищо, освен да се сбогуваме и да ви останем задължени за богатото угощение и за по-доброто ни опознаване.
Изисканата учтивост на тези крайно неверни твърдения, изглежда, не достигна до мудния Истърлинг. Нахалните му, лукави очи гледаха с празен поглед от голямото, червено лице. Преди да отговори, той отри потта от челото си.
— Искате да се сбогувате? — В гърления му глас се промъкна подигравателна нотка. — На свой ред ще ви подканя да говорите по-просто. Обичам простите хора и простите думи. Да не искате да се откажете от предложението?
Двама-трима от хората му изръмжаха заплашително като ехо на въпроса.
Капитан Блъд — да му дадем титлата, с която Истърлинг го нарече — си даде вид, че е уплашен. Поколеба се, огледа хората си, сякаш търсеше помощ, а те му отвърнаха с неспокойни погледи.
— Ако намирате — подзе най-после той — условията ни за неприемливи, трябва да предположа, че не желаете да продължаваме, и остава само да се оттеглим.
Говореше с неувереност, която смая другарите му, защото знаеха, че той проявява храброст при всякакви обстоятелства. Това накара Истърлинг да се усмихне презрително, понеже намери точно каквото бе очаквал от някакъв си лекар, превърнат от обстоятелствата в авантюрист.
— Наистина, докторе — каза той, — най-добре ще е да се върнете при вашите вендузи и кръвопускания и да оставите корабите на хора, които могат да се справят с тях.
В сините очи на Блъд се появи светкавичен, ярък и кратък блясък. Но мургавото му лице не загуби нито за миг израза си на неувереност. Междувременно Истърлинг се беше обърнал към представителя на губернатора, който седеше от дясната му страна.
— Какво мислите за това, господин Жоанвил?
Русият, отпуснат млад французин се усмихна любезно на неувереността на Блъд.
— Не би ли било разумно и подходящо, сър, да чуем какви условия предлага капитан Истърлинг сега?
— Аз ще ги чуя, но…
— Оставете „но“-то за после, докторе — прекъсна го Истърлинг. — Условията, които предлагаме, са същите, които ви казах. Вашите хора ще делят наравно с моите.
— Но това означава не повече от една десета за „Синко лягас“. — И сега Блъд се обърна на свой ред към господин Жоанвил. — Смятате ли, сър, че това е справедливо? Аз вече обясних на капитан Истърлинг, че което ни липсва в хора, компенсираме в оръдия, а нашите оръдия се ръководят от артилерист, за когото мога да се закълна, че няма равен на себе си в Карибско море. Един момък, на име Огл, Нед Огл. Нед Огл е забележителен артилерист. Самият тартор на артилеристите, както сам бихте се убедили, ако го бяхте видели как обръщаше във водата ония испански лодки в пристанището на Бриджтаун.
Той щеше да продължи да говори за Нед Огл, ако Истърлинг не го беше прекъснал.
— Дявол да го вземе, човече! Какво е един артилерист в повече или по-малко?
— Ех, ако става въпрос за обикновен артилерист, може би. Но той не е обикновен артилерист. Има око. Артилеристите като Огл са като поетите, те се раждат такива. Огл съвсем леко ще улучи под ватерлинията, също както вие си чистите зъбите с клечка.
Истърлинг удари по масата.
— Какво общо има това с работата?
— Би могло и да има. А междувременно това ви показва какъв ценен съюзник ще придобиете. — И той отново се разприказва за своя артилерист. — Нед Огл е бил обучен в кралския флот и за тоя флот е бил нещастен денят, когато Огл се е заел с политика и последвал в Седжмур водача на протестантите.
— Оставете това — изръмжа един от офицерите на „Бонавантюр“ негодник на име Чард. — Престанете, казвам, защото ще загубим целия ден в приказки.
Истърлинг потвърди това с груба псувня. Капитан Блъд забеляза, че нямат намерение да пестят нападките си, и от това предположенията му за техните цели взеха нова насока. Жоанвил се намеси:
— Не можете ли да постигнете компромис с капитан Блъд? Все пак и той има известно право. Ако поиска, може да качи стотина души на борда си и тогава естествено ще вземе по-голям дял.