— Снощи Дългия Джон дойде тук и си посръбна винце — рече той, когато го подпрях с възглавници. Аз не бях продумал нито дума за виното, тъй че обяснението му беше абсолютно ненужно и само потвърди подозренията ми, че Капитанът е достатъчно добре, за да може да се движи. Бях почти сигурен, че той сам е пил вино и че вратата е била залостена, за да не мога да вляза, докато се приготви.
— Навярно се чудиш защо бях залостил вратата — продължи той. — Напрегнах всичките си сили, за да се придвижа до вратата и обратно, но непременно трябваше да заключа, когато помощникът си отиде снощи. Както виждаш — добави той с пресилен смях, — аз не съм толкова смел, колкото се хвалех. Не исках Сондърс Тъмния да ме споходи, както спя.
Докато говореше, аз бързо навличах маскировката си от предишния ден. Сега, когато бях свикнал с ролята си, не ми беше нужно много време, за да се превърна в Едноокия, пиратския главатар. Когато свърших, капитан Грим ме огледа критично.
— Не ме е страх, ако открият, че си гарга, пременена в паунови пера — каза той, — стига да бъдеш предпазлив. Старай се езикът ти да не плещи много, когато другите вземат да те разпитват какво правиш тук. Измисли нещо такова, че да ти хванат вяра…
— Направих го вече — прекъснах го аз и му казах за дневника, който уж трябва да преписвам с красивия си почерк.
— Чудесно — рече той, като потриваше ръце. — Придържай се към тази басня, когато те разпитват.
Капитанът ме огледа изпитателно изпод свъсените си вежди.
— Ти си курназ момче — каза той — и се питам дали ще имаш достатъчно ум и смелост да изпълниш една специална задача?
— Кажете ми каква е тя, сър, и ще отговоря.
Той помисли, преди да продължи.
— Знаеш ли, Дебнъм — подхвана след малко, — досега аз не съм имал голяма възможност да те опозная добре. От колко дена си на „Страшни“? От три ли? А що се отнася до рискованото начинание, което ще поискам да предприемеш… просто съжалявам, че съм на легло и не мога сам да се заловя с него. Бих дал всичко, което имам, за да мога да отида лично.
Тъй като все още не разбирах накъде бие, аз изчаках Едноокия да продължи, което той стори след малко, като през цялото време ме наблюдаваше с единственото си проницателно око.
— Чувал ли си някога за Тъниклиф? — попита той. — Даго Тъниклиф, пирата? Все някога щеше да чуеш. Дребосък е Даго, метър и петдесет, с лице като изсъхнал пергамент, но в него има седем дявола и тежко тогова, който се опита да му се възпротиви. А именно това възнамерявах да направя, ако тези проклети рани не ме приковаваха на легло като стара ревматична продавачка на риба. Знай, че Даго е нещо като неофициален адмирал на пиратската флота. Ние до един сме му се заклели във вярност. Той е съобщил до всички кораби, които упражняват занаята из тия морета, да се срещнем с него на определено място, към което „Страшни“ се насочва в момента. Аз подразбрах какво е намислил. Той иска да участвуваме в нападение срещу английското пристанище Санта Галма. Един мой приятел ми каза това, когато бях за последен път на Тортугас. Разправят, че на Санта Галма имало цяла грамада сребро, по-голяма от двореца на папата в Рим, да не говорим за златото и скъпоценностите, които могат да задоволят нуждите на всеки крал и кралица в Европа. И Даго възнамерява да стигне с кораби до това място и да го плячкоса.
Той замълча, сякаш чакаше да заговоря, и тъй като нямах какво да кажа, аз го запитах защо не иска да се присъедини към Даго.
— Що се отнася до това, има сума причини, една от друга по-сериозни. Първо, както чувам, Санта Галма е толкова здраво укрепена, че дори обединените флоти на Франция и Испания не ще бъдат в състояние да я превземат, особено ако бъде подготвена. Най-малко осемстотин войници съставляват гарнизона на укрепленията и повече от сто оръдия са насочени към залива, в който флотата ще трябва да влезе. Има само един тесен отвор, водещ към тоя залив, и макар че гарнизонът може да пропусне корабите на Даго да се закотвят там, съмнявам се дали дори един-единствен ще може да се измъкне някога. Всяка страна на входа е здраво, укрепена и корабите, които влизат или излизат, трябва да се движат между два реда оръдия. Но това не е единствената причина да не желая да се присъединя към Даго. Последния път, когато корабът ми се сражава под негово ръководство, той ме накара да поема главната тежест на боя, а после при подялбата на плячката вдигна олелия до бога. Преди всичко ме обвини, че съм бил укрил известен пай, и се закле да ме обеси на мачтата си, ако установи, че това е вярно.