— Значи Даго смята, че може да ми заповядва като на дете — кипна капитан Грим с поток от яростни ругатни, когато докладвах за съобщението на адмирала. — Останете на борда, а? Да пукне дано! Ако не бяха раните ми, още тази вечер щях да отида при него и да го накарам да си вземе думите назад.
Почти не обърнах внимание на словоизлиянието му, защото бях зает със свалянето на дегизировката и с обличането на моряшките си дрехи. Капитан Грим продължаваше да ругае под нос, докато се приготвях да изляза, после, преди да ми пожелае обичайното си кратко „лека нощ“, ме уведоми, че по всяка вероятност Белязаното лице ще го посети под прикритието на нощта.
— Дългия Джон ми каза, че неговият кораб бил вече закотвен — рече той, — а Белязаното лице обича Даго почти толкова, колкото и аз. Някой ден, когато успеем да спечелим на наша страна още един-двама, той и аз може да скъсаме напълно с Даго. Навъртай се наоколо, та ако се качи на борда, гледай да се запознаеш с него. Той може да ти се окаже полезен приятел утре в случай, че Даго се разбеснее.
Обещах да направя каквото поиска и с оглед на това накарах Веселушко Прайс да дръпнем по една лула на палубата, преди да си легнем. Дълго пушихме мълчаливо и аз почти заспивах, когато приятелят ми ме улови за ръката.
— Слушай — каза той. — Какво е това?
Беше плясък на увити в плат весла и след малко една лодка се приближи крадешком до нашия борд и нечий снишен глас ни подвикна от мрака.
Един от вахтените спусна от борда въжена стълба и по нея се покатери някаква ниска, тъмна фигура — сетих се, че това е Белязаното лице. Когато се озова в светлия кръг, образуван от закачената за мачтата лампа, можах да видя продълговатия нащърбен белег, от който произлизаше прякорът му. Същевременно и той ме съзря и забърза към мен.
— Е, Еднооки, готови ли сте всички за утре? Ако планът ни успее, ще…
Той млъкна внезапно и се взря внимателно в лицето ми, после възкликна:
— Я гледай, та ти имаш две очи! Сънувам ли или…
— Не съм капитан Грим, сър! — уверих го аз. — Името ми е Бърт Дебнъм. Капитанът е долу в каютата си. Оттук, сър.
Той тръгна след мен като в сън. Чух го да мърмори нещо за „необикновена прилика“, забележка, която украси с най-малко половин дузина ругатни, всяка от които изразяваше удивлението му. Едва когато чу гласа на Едноокия от каютата, отвори вратата и видя вътре капитан Грим, Белязаното лице се убеди, че аз не съм капитанът на „Страшни“, който по някакъв чудотворен начин е възвърнал загубеното си око.
Двамата главатари се уединиха за повече от час, но макар че повикаха Дългия Джон да участвува в съвещанието им, той не ми каза нищо, само ме посъветва свойски да променя решението си и да не ходя на срещата на „Нападател“ на другия ден.
— Редно е да иде Едноокия — каза той. — Помни ми думата, отидеш ли, опасност те очаква.
— Колкото до опасността — отвърнах аз, — тя е подправка на живота. Светът щеше да бъде страшно скучен, ако от време на време не се излагахме на рискове.
В зори на другия ден се появиха още три кораба, които зачакаха да влязат в залива. Последният кораб от тази странна флота пристигна малко преди пладне с вдигнати платна, само един час преди срещата с Даго.
— Отваряй си очите, Дебнъм — предупреди ме капитан Грим, преди да напусна каютата му й ролята си на пиратския главатар. — Дръж ръцете си някъде близо до пистолетите и ако стане нужда, не се колебай да стреляш.
— Открита свада ли очаквате? — попитах ребром, ала Едноокия отговори: „Не.“ Но бях готов да се закълна, че лъже. И когато Дългия Джон се настани до мен в лодката, скоро подозренията ми се потвърдиха. Шепнешком, за да не разкрие на гребците истинската ми самоличност, помощникът ме посвети в целия план. Капитан Грим по всяка вероятност съвсем не беше ранен. Още когато за пръв път забелязал колко поразително приличам на него, той намислил да ме прати да се срещна със страшния Даго на негово място. Нещо повече, той, Белязаното лице и още един-двама капитани възнамерявали хладнокръвно да убият Даго, чиято власт им пречела, пък и му завиждали.
— Виж колко е хитър Едноокия — продължи Дългия Джон. — Ако този план успее и ти убиеш Даго, ще се върнеш на кораба и, ще станеш отново Бърт Дебнъм. Така той ще се отърве от един свой враг без опасност за живота си, пък ако ти научиш прекалено много за него, скоро ще нареди вълните да те отнесат зад борда в някоя буря. Ако от друга страна, както се опасява в дъното на душата си, Даго се окаже по-силен от враговете си, е, вярно, ще те убият, ала Едноокия ще остане жив. Ще вдигне котва и ще се отдалечи с пълна скорост и макар че Даго никога няма да му прости, моретата са достатъчно просторни и за двамата, пък и Едноокия има много тайни убежища, където може да скрие кораба си и да изчаква цяла година, ако му скимне.