Когато влязох, всякакви разговори спряха и усетих, че очите на повечето мъже тук ме гледат враждебно. Аз обаче поздравих съвсем спокойно и зачаках Даго да заговори. Известно време той само ме гледаше изпитателно, ала най-сетне ми даде знак да седна на масата и покани останалите да заемат местата си.
— И така пирати — подзе той с тих, мек глас, който ме порази с това, че беше ужасно неподходящ за човек с такава зловеща слава. — Знаете главната причина за срещата ни тук и тъй като всички сме налице, излишно е да се бавим повече. Аз ще изложа подробно плановете си за нападението срещу Санта Галма.
Той стори това със същия грижливо отмерен тон, като че по-скоро ни четеше някаква приказка, а не чертаеше дързък план за нападение срещу едно отлично защитено пристанище и разграбване на складираните там скъпоценности, злато и сребро. Аз го слушах внимателно, защото това, което казваше, можеше да ми бъде полезно през следващите дни. Той ни даде подробни сведения за числеността на гарнизона, за оръдията по укрепленията и техния калибър, къде е разположена съкровищницата и сума други сведения, събрани от шпионите му в крепостта, ала изложението му се различаваше значително от това, което ни бе казал Едноокия. После посочи определените кораби, които трябваше да извършат мнимо нападение срещу крепостта откъм южната страна на входа; възложи на други задачата да пратят десантни отреди, които истински да нападнат крепостта от северната страна; избра два кораба, единият от които беше „Страшни“, да издебнат и да заловят всички кораби със съкровища, намиращи се в залива; и накрая определи броя на хората и на лодките, изисквани от всеки кораб, за да се извърши под негово ръководство същинското нападение, чиято цел щеше да бъде съкровищницата на Галма.
— Има ли някои да каже нещо? — запита най-сетне Даго, след като обясни напълно плана си, седна, облакъти се на масата и засмука спокойно палците си.
Едноокия вече ми бе казал, че Белязаното лице пръв ще повдигне възражения срещу плана на адмирала. Аз трябваше да го последвам с допълнителни подробности за мощта на укрепленията на Галма и по този начин да настоя за изоставянето на целия проект. Но докато чаках Белязаното лице да почне и го гледах през масата готви ли се да стане, видях, че той хапе нервно мустаците си, и отново прочетох в очите му предупреждение за опасност.
Благоразумието изискваше да си седя спокойно и да не се противопоставям на Даго. Ала капитан Грим на борда на „Страшни“ очакваше да се завърна, а щях да се изложа, ако му докладвах, че не съм се изказал против плана на адмирала поради един предупредителен поглед на Белязания. Сигурно той щеше да ме нарече глупак или страхливец и имаше вероятност да се озова на дъската откъм надвесената й над морето страна На всичко отгоре изпитвах известно остро удоволствие да се противопоставя на този пиратски адмирал и да премеря силата на волята си с неговата.
Ето защо, макар и с малко треперещи колене, аз станах от мястото си и заговорих на насъбралите се енергично и красноречиво Дадох точни сведения за числеността на гарнизона на Галма и мощта на укрепленията, които свеждаха до минимум шансовете за успех на проектираното от адмирала изненадващо нападение, и по тази причина предложих, ако не да се изостави цялата работа, то поне да се отложи.
През всичкото време, докато говорех, усещах върху себе си враждебни очи. Отначало аз държах незакритото си око насочено към Даго, но той седеше със спуснати клепки, сякаш спокойничко си спеше. След малко обгърнах с поглед другите капитани наоколо и започнах да се чувствувам все повече и повече като поставен натясно плъх, заобиколен от кучета. Почти нямаше лице, което да не изразяваше омраза и злорадо тържество! Дори Белязания се стараеше да ме гледа кръвнишки, сякаш нямаше нищо общо с моето мнение.
Когато седнах, настъпи продължително мълчание, нарушавано само от тихия звук, издаван от Даго, докато смучеше замислено палците си, и сегиз-тогиз от тътрене на нозе по палубата горе. Напрежението беше ужасно, непоносимо. По-ясно от всякога личеше, че заговорът между Едноокия и Белязаното лице е разкрит. Копнеех разобличаването да стане така, че да узная най-лошото и ако е възможно, да се боря за живота си.
— Има ли някой друг да добави нещо към това, което каза доблестният капитан Грим? — прозвуча благият глас на адмирала тъкмо навреме, за да не се налага да ставам и с думи, доколкото мога, да намаля напрежението. Повечето от събралите се тук пиратски капитани поклатиха глави и зачакаха самият Даго да отговори на моята реч; ала Белязаното лице в силното си желание да убеди своя адмирал, че му е верен, заговори с особен глас, като че го душаха.