— Капитан Грим дрънка врели-некилели — каза той. — Под твое ръководство, Даго, и с подкрепата на нашите юначаги ние ще разграбим Галма — дори самия Порто Бело8, ако пожелаем — и преди да се съмне, той ще стане на пепел.
Както бе станало и с моята реч, думите на Белязаното лице бяха посрещнати с враждебно мълчание. Даго го гледаше с иронична усмивка, играеща около тънките му устни.
— Колко са се променили мислите ти от снощи насам, Белязани! Бих могъл да кажа дори: откакто стъпи на борда на „Нападател“. Кой ти подшушна, че вашият малък заговор ми е известен?
— Какво искаш да кажеш? Предател ли ме наричаш? — изрева Белязаното лице, скачайки на крака; той играеше отлично ролята на разярен. Даго само го гледаше с пронизителните си очи и скоро Белязания изостави всякаква преструвка, куражът му отлетя като въздух от пробит мехур, лицето му стана пепеляво-бледо, а в очите му се четеше смъртен ужас.
— Сатана такъв! — възкликна той полуучуден, полууплашен. — Как успя да узнаеш, дяволите да те вземат?
— Даже вълните ми носят известия — отвърна Даго злорадо. — Те ми разказаха как снощи Белязания навестил кораба на Едноокия. Дори ме предупредиха, че и други са били поканени, да се присъединят към заговора и се престорили, че се съгласяват, но всъщност ме осведомиха за всичко. Ти е трябвало да дадеш първия изстрел, нали, Еднооки?
Аз не отговорих с думи, но се приготвих да действувам, когато дойде подходящият момент. Белязаното лице стоеше прав, все още блед и разтреперан — жива картина на отчаяние и страх.
— Хубав заговор, не ще и дума — продължи Даго насмешливо. — Но как мислите да ме убиете, без да си послужите със сребърен куршум!9 Ех, ех, вие не сте първите, които са се опитвали, но не са успявали и за труда си са отивали на морското дъно. Колкото до вас двамата, остава само да се реши по какъв начин ще умрете.
Той помълча, за да прозвучи по-внушително смъртната му присъда.
— Ти, Белязани — започна той, — ще бъдеш обесен на мачтата, но за краката, а не за шията, така ще останеш по-дълго жив и ще послужиш като истинско предупреждение за останалите от флотата. Що се отнася до теб, Еднооки, ти си душата на това съзаклятие. Ти ще увиснеш…
Думите му бяха внезапно прекъснати от действието на Белязания; доведен до отчаяние от тази жестока присъда за бавна смърт, той измъкна от пояса си един пистолет и го насочи право в гърдите на Даго. Спусъкът падна, но гърмеж не последва. Преди да успее да направи нещо повече, Белязания бе уловен и задържан здраво, докато Даго го гледаше подигравателно.
— Мислиш ли, че ще те пусна на кораба със заредени пистолети и с намерението да ме застреляш? Един мой човек на твоя кораб извади патроните. А също и твоите, Еднооки. Оня пистолет в ръкава ти е неизползваем.
— Тогава вземи го! — креснах аз и го запратих право в ухиленото му лице. Няколко ръце се протегнаха да ме хванат, но аз ги отблъснах настрана. — На помощ, Дълги Джон! — извиках аз, като скочих на масата, изтеглих сабята си и се приготвих да се бия за живота си.
Един тип вдигна столче, за да го захвърли върху мен, но аз така го праснах по китката, че изпищя. Друг ме хвана за глезена, а аз го ритнах с все сила в лицето. Видях, че Даго вади пистолет, и тъкмо се готвех да се хвърля върху него, когато отвън се чу шум от боричкане и вратата се отвори рязко.
— Браво, Дълги Джон — възкликнах аз, щом съзрях разтревоженото му лице. Като видя, че съм още жив, за миг очите му светнаха от радост. В ръцете си държеше мускет, грабнат кой знае откъде, и като пъхна цевта в каютата, описа с нея заплашителен кръг.
— Трябва да бягаме — извика той, — скоро навред ще се вдигне тревога… А, така ли? — и като прати един куршум в ръката на Даго, изби пистолета му.
След като мускетът му се изпразни, пиратите в каютата се раздвижиха отново. Белязания, когото бяха пуснали — навярно за да го спечелят на своя страда, — се опита да ме улови, но аз го изпреварих. Със силен скок се озовах до вратата на каютата, а миг след това я затръшнах подире си, като по този начин изчезнах от очите на ругаещите ме врагове. „Към лодката, Джон“ — креснах и той хукна пред мен с все сила към палубата.
Схватката бе станала толкова светкавично, че тревогата още не се бе разпространила напълно из палубата. Един-единствен там се опита да ни спре, ала помощникът го повали, като го прасна с приклада на мускета. Стигнахме невредими до парапета на кораба.
8
Порто Бело — град в Панама, важно пристанище на брега на Карибско море, често нападано от английски пирати. — Б. пр.