— Боли ли го някого глава? — бабите, спотаени, мълчали като печени ремсистки.
— С магнитното поле се премахва главоболието и около него! А колко е важно, като спим, главата да е на северния магнитен полюс, а краката — на южния такъв! Именно постелката с четири гъвкави магнитни ленти елиминира неправилното спане и обръща полюсите на обратните им градуси в леглото ни! Това е голата истина — както и да легнеш, главата магнитно винаги ще сочи към братска Румъния и оттам към Русия.
— Ползвал ли е някой магнитна постеля?
Обадила се почти млада бабичка, видно подмладена от магнитите; преди ставала по пет пъти до едното място, сега — само три! Триумфът бил пълен; магнитите лекували точно сто трийсет и шест болести — ни по-малко, ни повече! Не станало дума дали лекуват пърхут и зъбен камък. Навярно.
Неделчо П. преглъщал на сухо; вкусният обед се бавел ли, бавел.
— Колко струва постелката? — запитали неколцина, скоро взели пенсиите.
— А, хареса ли ви? — цъфнала в усмивка златната верига — Постелките не са нито за бедни, нито за богати; те са за интелигентни хора! Това е немска фирма, а в Германия, представете си, получават повече евро за месец, отколкото ние за година. Затова там цената е само четиристотин и петдесет евро, а на нас ще ни струва само четиристотин и петдесет лева. Това е отстъпката за по-ниския ни стандарт. Но това не е всичко! Само за Вас, за първите трима, ще направим невероятна отстъпка от сто и петдесет лева. Граби, народе!
Изминали петте минути, през които да се сборичкат пред масата и най-силните, според природните закони, да получат правото с мизерните си триста лева да обърнат земното кълбо в леглото си!
Не сме били борбен народ! Оказало се, че не сме и интелигентен. Все пак двенки си купили магнитни стелки, намалящи умората при ходене. Избелелият бивш мъжкар си взел офертата за домашно проучване. Лекторът спихнал, намусил и прибрал набързо постелките в Аудито си.
Все пак — джипитата не са си загубили хляба!
В интерес на истината — вкусният обед бил приличен… за предястие: таратор, две кебапчета с гарнитура от пържени картофки и сегмент краставица. Нямало преяли, щото било вредно за възрастни. Подаръкът за мъжете бил триметрова рулетка, да си мерят каквото там; за бабите — пъстро платнено несесерче, да си губят и там аксесоарите.
— Това ми е трета екскурзия с тази фирма! — споделило херметично закопчаното сако. — И трета рулетка! Стана ми хоби.
Пътят до Несебър съвпаднал със следобедната дрямка — петнадесет нула нула.
Свободно време — два часа! Градът бил художествено оформен като битак; продавали се спомени, гащи, бродерии, картини-менте, кожено облекло, милиционерски фуражки, каски, ордени и медали; както и дървени змийчета от по четири до осем лева, според дължината и съпругата. Гъмжило от чужденци — едновременно снимали, ближели сладолед, наливали се с бира и купували кич. Играещо и свирещо на гайда дядо, възпламенявало любов към родния фолклор в сърцата на трътлестите туристки.
В седемнадесет нула нула отплували обратно, през Слънчев бряг.
— Бях подготвен за размаха на строителството, но това което е — поразява! Един плътно застроен град, с огромни хотели, прилепени един до друг, без изглед и въздух. Ако се протегнеш от балкона, можеш да потупаш нежно по дупето съседката в отсрещния хотел. Микроскопични тревни площи, асфалт и смазващо много бетон — половината хотели са откровено грозни, кичьозни и претенциозни. За Бога, братовчед, не почивай в Слънчев бряг! — ми изчука интернетно Неделчо П. от Разград, в двадесет и два нула нула, току що завърнал се уморен, прашясъл, жаден, но обогатен духовно от силата на магнитните аномалии!
— Тюх, жалко! — рекох на булката. — Тъкмо разпродадох акциите си в швейцарските банки, колекцията си от Ролс-Ройси и парцелите и хотелите в Монако, за да изкараме поне десетина дни в Слънчев бряг и ето на — братовчеда вика — да не ходим, за Бога, да почиваме там. Ами щом казва — няма да ходим. Тази година е осмата, откак не сме почивали; все по такива причини.