С револвер във всяка ръка Мъруин се измъкна иззад храсталака и се насочи към локомотива. Но не направил и три крачки, две дълги силни ръце го сграбчиха изотзад, вдигнаха го и го пльоснаха ничком на тревата. Гърба му притисна нечие силно коляно и железни пръсти стегнаха като менгеме китките му. Остана така, държан като малко дете, докато локомотивът не взе вода и влакът, ускорявайки ход, не изчезна в далечината. Тогава го пуснаха и като се изправи на крака Мъруин видя пред себе си Бил Лонгли.
— Това беше излишно, Том — каза Лонгли. — Тази вечер срещнах Купър и той ми разказа за какво сте говорили. Тогава отидох до вас, видях те да излизаш с револверите и тръгнах по петите ти. Да се прибираме, Том.
Двамата тръгнаха рамо до рамо.
— Друго не можах да измисля — каза след малко Том. — Ти си поиска заема и аз се опитах да изпълня задължението си. Хмм, какво ще правиш, Бил, ако утре те пипнат.
— А ти какво щеше да правиш, ако днес те бяха пипнали? — отговори с въпрос Лонгли.
— Никога не съм си представял, че някога ще клеча в храстите и ще причаквам влака — отбеляза Мъруин. — А връщането на заема е друга работа. Дал съм дума, значи трябва да я изпълня. Слушай, Бил, имаме още дванайсет часа до пристигането на онзи паяк. Трябва на всяка цена да намерим пари, ако ще по корем да лазим. Може би ще успеем… Бил, слушаш ли ме?
Изведнъж Мъруин хукна да бяга, следван от Лонгли, макар да нямаше причина за това — само дето някъде от тъмнината долиташе приятно свиркане, някой си подсвирваше меланхоличната песничка „Жалбата на каубоя“.
— Той знае само тази песен — извика Мъруин, тичайки. — Да пукна, ако…
Бяха вече пред вратата на неговата къща. Том я отвори с ритник и се препъна в старото куфарче, захвърлено насред стаята. На кревата лежеше загорял от слънцето млад човек с волева челюст, цял потънал в прах, и пушеше кротко цигарата си.
— Какво стана, Ед? — попита запъхтян Мъруин.
— Току-що пристигнах с влака в девет и половина. Пробутах всичко, по петнайсет долара на глава. И не ми подритвай куфарчето, братко, отнасяй се по-внимателно. В него има двайсет и девет хиляди от зелените.