Дори можеше вече и да се смее това изумително момиче! А който е пребивавал така върху гърба на някакво съвсем непознато чудовище, знае добре, че тогава на човек никак не му е до смях.
4
НУМИ ИЗМИСЛЯ ЗЕМНИ ДУМИ. НУЖЕН ЛИ Е ЧАДЪР В КОСМОСА. ОТ КОЛКО ПОСОКИ ТРЯБВА ДА СЕ ГЛЕДАТ НЕЩАТА
На страха очите са големи — казват там, където бе се родил Ники. Не знаем дали на Пира имат подобна поговорка, но и Нуми бе видяла повече зверове, отколкото бяха в действителност. Отначало няколко, после два, а накрая той се оказа един. Изглежда, очите на страха навсякъде из космоса са еднакво големи. И ако това е така, значи сме открили още един закон на природата.
Гигантското същество притежаваше две глави, по един разтягащ се хобот под тях, множество крака, чийто брой и отгоре не можаха да установят, и две подобни на хоботите опашки, които също умееха да хващат с ловкостта на човешки ръце. Гърбът му бе разделен на две половини от една дълбока гънка — същинска падина между два хълма.
Докато се разхождаха по него и надничаха ту от едната му страна, ту от другата, звярът потегли. Придвижваше се доста бързо и леко.
— То е от слабата гравитация на планетата — рече Нуми. — У нас такава грамада не би могла да съществува. Ще я убие собствената й тежест.
— Но какво ще правим? — попита Ники, уверил се, че сега се намираха в още по-голяма безизходица. От тази височина бе невъзможно да се опита повторно бягство.
— Ти ще кажеш, ти искаше да се срещнеш с невиждани зверове.
Той не чу в гласа й подигравка, но в тяхното положение звучеше тъкмо така. Отгоре на всичко Нуми се изтегна върху гърба на звяра, сякаш се готвеше да спи.
— Буф, като изпочупена съм! Ти леко се отърва. То видя, че приличаш на мен и те остави. Пък мен сигурно ме изследваше. Не можеш да си представиш как ме търкаля и гони, и подхвърля насам-натам! Добре, че издържа скафандърът!
— Изследвало те е, защото веднага е разбрало, че ти си експериментален човек.
Нуми не се засегна както друг път, когато той, вместо с името й, се обърнеше към нея с „Ало, експериментчето, как си?“.
— Щом можеш пак да се заяждаш, значи всичко е наред.
Той легна до нея.
— Ти си права. В такова положение най-важното е спокойствието и силната храна, както препоръчват земните ни доктори. Мисля да изям някое и друго хапче.
— Аз глътнах едно — каза тя. — Чудесно изобретение са тия наши хапчета!
— Чудесно за теб. Аз и всичките да изгълтам, пак ще си бъда гладен, като няма какво да дъвча.
Нуми отново му показа, че твърде успешно бе усвоила вече от него умението да се заяжда. В началото на запознанството им то й беше съвсем непознато. Но нали и затова различните цивилизации толкова искат да се запознават — та да се учат една от друга. Тя каза:
— Ако знаех предварително, че ще те срещна, щях да ти поръчам специален шлем, пълен с дъвки.
Ники не й отговори, защото в момента всмукваше второто хранително хапче от съответната тръбичка в шлема. То също така бързо изпълни целия му стомах с усещането за пълнота и ситост, но земният човек е свикнал да приема храната чрез продължително дъвчене и гладът продължаваше да измъчва устата и гърлото му. А дъвките лежаха в джоба и не бе възможно в тоя опасен въздух да вдигне шлема си. Той се загледа в небето, по което се събираха грамадни облаци.
— Ще завали май. Не биваше да тръгваме из космоса без чадъри.
Звярът под тях си нямаше чадър и сигурно затова още по-бързо хукна нанякъде.
— Къде ли ни отнася? — рече Нуми.
Той бе й се ядосал, че не се засмя над шегата му с чадърите и отвърна:
— Да те покаже на децата си. Да видят и те момиче с два мозъка.
— Ники — огорчи се малката пиранка. — Защо пак ставаш лош?
— Питаш ме, като че ли аз знам къде ни отнася!
— Значи, не те смущава, че това същество има цели две глави, а моите два мозъка непрекъснато те дразнят! Пък уж ме обичаш.
Това странно момиче въпреки всичко нито веднъж не нарече животното звяр или чудовище. За нея всяко живо нещо беше същество.
— Кога съм ти казвал, че те обичам? — възмути се Ники.
— Ето и сега, дойде веднага да ме спасяваш!
— Това е друго. Вие на Пира само тия ли спасявате, които обичате?
— Там всички се обичаме и уважаваме. Защото няма по-скъпоценно нещо от човека.
— Това е друго. И ние… — Той щеше да каже, че на Земята е същото, но и без телепатичните си способности Нуми щеше да познае лъжата. Та нали оня пазач на изложбата, пък и публиката я посрещнаха не само без обич, но и без най-малкото уважение. Затова се поправи: — Исках да кажа: и вие там не се обичате еднакво, нали?