И Ники се насили да обикаля около пасящото чудовище, да наднича заедно с Нуми под корема му, да опъва краката и опашката му. На опашката обаче това, изглежда, не й бе особено приятно, защото тя изведнъж се уви като ласо около двамата едновременно и ги захвърли чак върху гърба на звяра. Двамата се претърколиха един връз друг.
— Казах ти да бягаме! — рече той, като седна и се огледа. От тая височина отново всичко ставаше по-трудно.
— Но то ме послуша — зарадва се момичето. — Аз му внуших да ни качи горе.
— Като е за някоя глупост… — изръмжа Ники, но друго гръмотевично ръмжене го прекъсна.
Целият гръб под тях се разтресе от него. Двамата скочиха на крака. Какво ставаше с добрата половина, която бе ги закриляла досега? Ядосала ли се беше на тях?
Не, тя само посрещаше избягалата си половина, която бе изплувала иззад хълма и с глух тропот тичаше вече насам. Сега, отдалеч, децата видяха колко невъобразимо и страшно изглеждаше това чудовище, дори само половината от него. А гледката бе още по-ужасяваща, защото от двете страни на челюстите му висяха крайниците на друго, голямо колкото земен кон животно.
Децата приклекнаха зад врата на главата, която бе се вдигнала в очакване заедно с хобота. Боязливо занадничаха да видят какво ще стане.
Двата хобота отдалеч се прегърнаха, като приятели, не срещали се с години. Главите допряха гигантските си морди и половината труп от убитото животно премина в отсамните челюсти. Те го схрускаха с шумно задоволство. После двата звяра се завъртяха успоредно един на друг и отново се превърнаха в един, двойно по-голям, в който и всичко беше двойно: главите, хоботите, опашките. А хоботът, който бе закрилял децата, отново заоткъсва снопове трева, но ги заподнася този път на подарилата му част от плячката си глава.
— И месоядно е — отбеляза Нуми.
— Да — съгласи се Ники. — Само че едната част доставя месото, а другата се грижи за салатата.
— Буф — възмути се малката пиранка с комичното си възклицание. — Вие, земляните, никога ли не можете да бъдете сериозни?
— Но аз го казах сериозно! Затова и тази част ни пазеше от месоядната. Изглежда, доброто и злото тук живеят в две отделни половини. И ще ти кажа, Нуми, никак глупаво не го е измислила тая планета. При нас нещата са така омешани, че сам не знаеш добър ли си, лош ли си и кога как постъпваш. Какво казва изкуственият ти мозък?
— Той не познава такъв случай — малко несигурно отвърна пиранката. — И аз не знам дали така е по-умно.
— А не е ли по-просто и по-удобно да знаеш точно коя част от теб е лошата и коя добрата — разпали се Ники. — Да продиктуваме ли това наблюдение?
— Ти го продиктувай — напомни му Нуми. — Изкуственият ми мозък вече го е запомнил.
И Ники пак й завидя заради него. Защото никак не беше лошо да си имаш такъв вълшебен помощник в главата, който е нито добър, нито лош, но помни и ти подсказва винаги най-умното, което трябва да направиш. Като идат на Пира, непременно щеше да помоли да присадят и на него такъв!
6
ВИНАГИ ЛИ ЕДНО И ЕДНО СА ДВЕ. НА ПИРА НЕ ВИКАЛИ ЗА НАСЪРЧЕНИЕ ДОРИ И НА СТАДИОНИТЕ. ТЪЖНОТО СПАСЕНИЕ
Неуморното пиранско момиче продължи да вярва, че и лошата половина на звяра не е лоша. То се прехвърли на нейния гръб и се запромъква по-близичко до главата, като съсредоточено му повтаряше с мощните излъчвания на двата си мозъка: „Ти също си добро същество. Много добро същество си. И ние сме добри, и ще станем приятели. Ти си едно много, много добро същество…“
Злата глава обаче или не възприемаше телепатични внушения, или отказваше да стане добра. Единственото добро, което стори, бе, че не се обърна да налапа момичето, а само изпрати своя хобот. Ноктестите му пръсти се измъкнаха от широката длан, грабнаха пиранката за рамото и гневно я хвърлиха обратно.
— Казах ти да не ходиш — рече й Ники.
— Видя ли — зарадва се Нуми. — Този път не ми се озъби, само ме прогони. Ще се сприятелим и с нея, но ни трябва време и упоритост.
— Не те изяде, защото вече не е гладна. Нали се нахрани — възрази й Ники откъм падината, която разделяше двата гръба на чудовището. Беше клекнал там и озадачено опипваше кожата. — Няма! Никаква следа! Сякаш преди малко не бяха две самостоятелни същества. Какво става с математиката, Нуми? Нали едно и едно винаги са две? При вас не е ли също така?
— О, никак не ме бива в математиката — рече момичето. — Ще питам изкуствения мозък — То помълча малко, после добави изненадано. — Не било винаги. Само в математиката, не и в живота. Ако например върху една капка вода капнеш втора капка, те не стават две, а пак една, но по-голяма.