— Нищо не мога да ти кажа — отвърна тя сериозно. — Защото никак не разбирам защо вие, които сте наши прародители, още воювате помежду си. Ооо! — извика тя, сякаш от болка.
Единият звяр бе паднал на страната си. Още се бранеше, но нямаше повече сили да се изправи. И опитите му да хапе не улучваха противника. А той го тъпчеше с цялата си мощ и безмилостно завираше челюсти в корема му, късаше големи кървави парчета и ги хвърляше настрани. Битката отиваше към края си. Хоботът пред децата се навиваше във въздуха като тирбушон и виеше все по-протяжно. Явно загиваше половината на тяхното чудовище. Но защо половината под тях не бягаше да се спасява? Или Ники щеше да излезе прав: тук се биеха и загиваха само злите?
След още няколко минути падналият звяр изрева за последен път и се изпъна неподвижен в тревата. Победителят вирна хобот да отправи ликуващ призив към своята половина, която все така го чакаше на стотина метра от полесражението. Тя бързо пристигна, сля се с него и двете им глави усърдно заразкъсваха жертвата си.
Замлъкна и хоботът пред тях. Сгърчи се, падна като отсечен от невидима брадва. Гърбът под децата се заогъва вълнообразно от могъщи вътрешни гърчове и внезапно потъна надолу. Цялата грамада се строполи на земята, сякаш куршум бе я улучил право в сърцето. А нищичко не бе я докоснало. Двамата се изтърколиха в тревата и скочиха веднага на крака, защото не паднаха отвисоко.
— Как… какво стана — заекна Нуми, готова да се разплаче. — Това добро същество!…
— Хайде! — кресна й Ники, разгневен от нейната ненавременна мъка. — Да бягаме, докато онзи не ни е забелязал, че ако вземе и той да ни изследва…
Нуми вече истински се разхълца и той гневно я повлече за ръката подире си, но тя все се обръщаше назад да види дали няма да се съживи добрата половина на тяхното чудовище.
Не, тя си оставаше неподвижна, сякаш легнала в кротко очакване също да бъде изядена. А тая смърт беше вече съвсем непонятна и за трите мозъка на двете деца.
7
НА ПИРА НЕ ЗНАЕЛИ ДА СЕ ГЪДЕЛИЧКАТ. КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗСЛЕДВАТ НЕЩАТА В КОСМОСА. МАЛО НЕ РАЗРЕШАВА ДА СЕ СМЕСВАТ РАЗЛИЧНИТЕ ПРИРОДИ
Компасът ги водеше във вярна посока и след два часа уморително подскачане из дебрите на гората Нуми и Ники излязоха на познатата поляна.
Мало ги очакваше. Впрочем, това никак не личеше. Той просто си лежеше на мястото, равнодушен към всичко наоколо. С нищо не бе го трогнало това, че на тази планета, когато умираше злото, кой знае защо, заедно с него загиваше и доброто.
Ники сигурно бе го нагледал с лош поглед, защото Нуми каза край него:
— Не бива да му се сърдиш. Животът на всяка планета си се устройва по свои закони и той сигурно няма право да се намесва.
— Но ние също можехме да загинем, нали? Какъв спасител на живота е тогава? Значи и ние сме му безразлични!
— Буф, Ники — изпъшка момичето, — вече ти го обяснявах. Малогалоталотимите се намесват само когато на някоя планета целият живот е застрашен да изчезне. А какво вършат там отделните същества, си е тяхна работа. И никой не бива да им се бърка, защото ще попречи на естественото им развитие.
— Той ли ти го каза? — запита Ники недоверчиво.
— Не, но съм убедена, че е така.
— Хъ, ти си мислиш, че е така, а то кой го знае как е! Защо тогава ви е спасил, когато сте щели да загинете с космолета?
Нуми се пообърка и повтори неговия странен земен израз:
— Вярно, ние си мислим, че е така, а то, кой го знае как е! Но с всички големи загадки на Вселената е същото, Ники, пък Мало е от най-големите.
Те не бързаха да влязат в загадъчното същество. Въпреки нечовешките му тайни и истини, двамата се чувстваха край него в безопасност. А на поляната им беше хубаво. Легнаха в тревата да си починат и престанаха да се виждат. Гледаха само небето, замрежено от високите стръкове трева. Но гласовете им се срещаха в шлемофоните.
— Да останем ли още? — попита Нуми. — Тук сигурно има и други интересни същества.
— Тия ми стигат за цял живот! Ще вървим да търсим твоята планета с невижданите цветя.
Не й се подиграваше. Сега наистина само му се лежеше сред треви и цветя. Нуми тихичко въздъхна в ушите му.
— Още ми е мъчно. Защо трябваше да умира и доброто? Каква е тая съдбоносна връзка между тях?
Битката на чудовищата изплува пред очите му и Ники усети студенина в стомаха си. Далеч от родната Земя, сред непознатата трева, под чуждото небе, той изведнъж се почувствува ужасяващо сам, щом гласът на Нуми замлъкна. Каза веднага, та да продължи да я чува:
— Не знам, но може би става и обратното. Щом загине доброто, загива и лошото. Ето, от нас двамата ти си добрата, ти към всичко си добра. Ако ти беше загинала, сигурно щях да загина и аз.