— Ну… Нумиии, въ… вътре ли си?
Едва не се блъсна при поредния си скок в нажежената кожа на гигантското същество, но запази равновесие и я потупа, както се потупва по гърба стар приятел. Рече:
— Бате Сашо, ела, не се бой! — после нетърпеливо обходи своя скъп гост от космоса, за да види дали пиранското момиче не бе скочило отнякъде.
Студентът не посмя да дойде толкова близо до загадъчния Малогалоталотим.
— Тръгваме ли? — извика му Николай, убедил се, че Нуми не бе излязла. — Хайде!
— Накъде?
— Където ни заведе!
— Ники, бъди благоразумен! Не бива… — отвърна младият възпитател, но момчето възторжено го надвика:
— Той за мен е дошъл! Затова кацна точно тука! Сигурно Нуми го е пратила да ни свърже! Ела с мен, моля те! Той пак ще ни върне, ето, оттука се влиза и така.
Ники полекичка забоде шлема си, заедно със запаленото прожекторче в запомненото място. Искаше само да му покаже как става влизането, та да не се плаши, но чудотворната плът на Мало неудържимо го всмука в себе си.
Младият възпитател скочи напред като плувец, който иска да спаси давещ се, меката стена обаче го посрещна с еластичен удар и го хвърли далеч от себе си. После цялото кълбо лумна нагоре като гигантски пламък. След още секунда то се откъсна от лунната почва и се понесе към звездите.
На мястото му край падналия момък остана да зее голяма черна дупка. Но понеже Луната изобщо си е осеяна с подобни малки и големи кратери, едва ли някой щеше да открие в нея нещо по-особено.
11
ПОСЛАНИЕТО НА НУМИ. НОВА БЪРКОТИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО. СЪСТОЯЛО ЛИ СЕ Е РАЗКАЗАНОТО ДО ТУК, ИЛИ НЕ
Щом се опомни от първата уплаха, след като Мало го всмука в себе си и веднага отлетя, Ники тръгна да търси своята приятелка, но не я откри. Пък и тя самата щеше да се покаже, ако беше вътре. Момчето дълго очаква тя да скокне из някой тъмен ъгъл и радостно да се хвърли на гърба му. В окото на Мало обаче то съзря едно апаратче, подобно на диктофона, който му дадоха учените в Лунния институт. Имаше и подобно стъкло за рисуване.
Много боязливо, за да не повреди нещо, Ники натисна първото от трите му копчета. Стъклото светна и през него, също като от прозорче, надникна главата на Нуми. Беше мъничка колкото снимка за паспорт, но си беше съвсем истинска. Можеше да я погледнеш дори отстрани, а и устничките й замърдаха — пухкави и живи.
— Мили Ники! — казаха му те и тъжно се усмихнаха, когато повториха: — Мили Ники! Ако сега ти слушаш моите думи, значи аз ще съм вече при мама и татко, а добрият Мало ще те отвежда при твоите родители…
Ръцете на Ники така се разтрепераха, че едва удържаха скъпоценния апарат. И сякаш не някакво апаратче държаха те в шепата си, а самото пиранско момиче, най-милото от всички момичета във Вселената. Което все така тъжно му разказваше:
— Мили Ники, на Пира аз не намерих никого от своите близки и се чувствах много самотна. Тогава моят истински мозък ми каза, че човекът трябва да живее само в своето си време, ако иска да бъде полезен. А сегашните пирански учени бяха открили някакви особени звезди, толкова големи и бързи, че въртят обратно времето около себе си. И ако човек би могъл да се завърти по някакъв начин заедно с тях, непременно ще попадне в миналото. Пиранци още не могат да правят това, защото нямат толкова бързи и мощни космолети, но щом научих за тези звезди, аз почнах да викам Мало, за да ме върне в някогашната Пира, щом не иска да бъдем заедно. И ето сега аз пътувам към дома, като непрекъснато моля добрия Мало, ако ти желаеш, също да те отведе при родителите ти. Защото, мили Ники, сигурно и те тъгуват за теб.
Тукашните учени знаят сега за Земята. Аз им предадох вашия език, те излъчиха призиви към нея и вече строят специални космолети, за да я търсят. Защото тук също искат Пира и Земята да се намерят, както се намерихме ние с теб. Мъчно ми е, че ние няма да присъстваме на тази среща, но е хубаво, че тя все пак ще се състои. А ти не ме забравяй, мили Ники, защото аз никога, никога няма да те забравя! Помниш ли онова място, където се образуваше новата звезда? Поглеждай понякога нататък и очите ни ще се срещнат там, и тя сигурно ще стане много, много красива звезда. Ти нали сам й пожела край нея да се роди един по-хубав свят! Нека му помогнем с нашата мечта за него. Моят мозък още помни как ти обичаше да се изразяваш, затова накрая ще ти кажа нещо по същия начин: Довиждане, мили Ники, и те целувам, пък ако ще цялата Вселена да се изприщи от целувката ми! Ние с теб сме си съвместими.